Хилков я погледна малко зачудено.

— С благодарност ще изпълня желанието ви — отговори той. — Как ще им бъде приятно!

— Трябва да е хубава сестра ви? Черноока? — попита певицата, като гледаше внимателно студента. Очевидно тя искаше да прибави: „Черноока като вас?“

— Аз имам портрета й — каза Хилков. — Ще ви го донеса един път.

— Merci. И хубави са вашите българки?

— Само под лучите на свободата може да цъфти хубост, госпожице.

— О, това говорите от скромност.

— Бедният български народ, ще ли скоро да се избави от игото на варварите турци? — издума с участие госпожа Кнотек.

— Ние вярваме в това, госпожо.

— На какво се уповавате? — попита дъщерята.

— На младото ни поколение, което сега се въоръжава с наука и събира сили за борба — каза разпалено Хилков.

— И вие сте един от тия борци? — попита момата.

— Лаская се да мисля.

— О, колко е хубав животът, когато има такава благородна цел!…

Госпожа Кнотек изглеждаше небето.

— Чудно време имаме днес — каза тя.

— Мамо, една идея! — извика Маргарита със светнали и вдъхновени очи.

— Каква идея?

— Идея за една разходка много оригинална и… много приятна.

Майка й и Хилков я гледаха въпросително.

— Да направим днес разходка до Стромовка и да седнем на същото столче, дето седяхме, когато пръв път видяхме господин Хилков. Съгласни ли сте, господин българино?

И тя изгледа нежно-дяволито Хилкова.

— С най-голямо удоволствие — отговори той.

— Прелестна идея, Маргарито — отвърна майката; — аз току мислех накъде да идем днес, а забравих за Стромовка, която оттогава насам не бяхме посещавали. Колко прелестна гледка оттам!