Опитвай докато стане
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежана Йорданова
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Опитвай докато стане». Краткое содержание книги:
Радниц остана неподвижен за около пет минути. Дългото чакане караше Кендрик да бърше потта от лицето си, но успя да си възвърне усмивката когато Радниц дойде на масата и седна.
— Иконата няма да се появи на свободния пазар — каза той.
— Не, но за частен колекционер, който е заинтересован да придобие това великолепно произведение на изкуството може да се уреди нещо.
— Какво да се уреди?
— Увериха ме, че ако мога да намеря купувач, иконата ще ми бъде доставена. Не бих бил тук, сър, ако не бях убеден, че това може да се уреди.
— Кога?
Кендрик пое дълбоко дъх. Рибата беше захапала!
— По някое време другата седмица, в случай, че се депозират осем милиона долара в една швейцарска банкова сметка.
Радниц си взе пура от кутията на масата и изпълни целия ритуал по запалването й.
— Заради тебе самия се надявам, Кендрик — каза той, като го погледна злобно, — че това, което казваш е истина.
— Можете да разчитате на мен, сър — Кендрик започна пак да се поти.
— Не съм забравил руските пощенски марки, които ми беше обещал и виж какво стана.
Кендрик въздъхна.
— Това беше лош късмет. Не мога аз да бъда обвинен за това, което се случи.
— Добре де, така да е — каза неохотно Радниц. — О’кей, ще купя иконата от тебе за шест милиона долара и нито цент повече. Решавай, приемаш или не.
Това надхвърляше очакванията на Кендрик. То значеше, че той ще получи печалба от три милиона долара.
— Сър, трябва да ви напомня, че операция като тази се нуждае от финансиране — мазната му усмивка се открояваше на лицето му. — Предлагам шест милиона плюс разходите.
— Не се опитвай да се пазариш с мен! — изръмжа Радниц. — Ето моята оферта. Иконата трябва да ми се предаде в моята вила в Цюрих. При доставката, ще уредя изплащане на шест милиона долара, с които ще се кредитира банката, която ти ми назовеш. Това е окончателната ми оферта.
Кендрик трепна като че ли бе докоснат от нажежено до червено желязо.
— Цюрих? — Гласът му се извиси. — Това е невъзможно, сър. Как мога да изнеса такава ценна вещ от Америка в Цюрих? Сигурно си давате сметка, че след като се установи липсата на иконата…
Радниц го прекъсна като махна ръка.
— Не ме интересуват проблемите. Това, което ме интересува е да получа иконата в Цюрих. Ако не можеш да я пренесеш до Цюрих, просто кажи. Зает съм.
Кендрик изгуби кураж. Това беше нещо, което трябваше да обсъди с Хадън.
— Ще бъде много трудно — промърмори той.
— Никога не е лесно да спечелиш шест милиона долара — троснато отговори Радниц, изтръсквайки пепелта от пурата. — Отивай си и обмисли предложението ми. Ако секретарят ми до три дни не чуе от тебе, че можеш да уредиш това, то никога в бъдеще не ме безпокой с други предложения. — Наведе се напред, а очите му святкаха. — Разбираш ли ме?
Сега вече пот течеше по лицето на Кендрик. Той се изправи неуверено.
— Да, г-н Радниц. Ще направя всичко възможно да стане.
Радниц го освободи с помахване на ръка.
Кендрик се качи на колата си и веднага отиде в хотел „Спаниш бей“, където намери Ед Хадън да завършва късната си закуска. Като видя Кендрик да приближава с тежка походка, Хадън направи знак на келнера да донесе още кафе.
Кендрик тежко седна на масата. Малките му очички лакомо огледаха остатъка от приятно запържения бекон.
— Кафе? — запита Хадън.
— Да, с удоволствие.
Двамата се погледнаха и Кендрик леко кимна утвърдително. Замълчаха и чакаха докато келнерът не сервира кафето и си тръгне и тогава Хадън се обади. — Тръгна ли работата?
— Нека кажем, че съм намерил купувач. Сега вече от тебе зависи.
— Колко?
— Ще ти изплатят три милиона.
Хадън се усмихна.
— Три милиона плюс разходите, разбира се.
— Три милиона, скъпи Ед. Никакви разходи — твърдо каза Кендрик.
— Обезпечаването на операцията ще струва четиридесет хиляди долара само за подкупи, Клод. Аз няма да платя това. То е към твоята част от сделката.
— Не, към твоята част от сделката е, Ед.
— Добре, ще говоря с Ейб. Може да отнеме време, но той ще ми осигури купувач.
Лицето на Кендрик се опъна в усмивката му на акула.
— Готов съм да делим разходите на половина. Повече нищо.
— Можеш ли да разчиташ на купувача си?
— Разбира се.
Хадън сви рамене.
— Двадесет в брой?
— Щом настояваш.
— Дадено, разбрахме се. Операцията вече се подготвя, но има едно нещо, което ще искам от тебе: Ще ми трябва копие на иконата — не нещо специално, а само да излъже окото за час-два.
— Възнамеряваш да я замениш с копие?
— Абе, няма значение. Вече всичко е подработено. Можеш ли да ми осигуриш копие до три дни?