Смъртта идва като завършек
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмил Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта идва като завършек». Краткое содержание книги:
Прониза я чувство, подобно на уплаха.
Смалил ли се беше баща й? Или спомените я лъжеха? Тя го помнеше по-скоро като заядлив, деспотичен човек, често пъти нервен, пращащ всички наляво и надясно, принуждавайки я понякога да се смее вътрешно, но въпреки това личност. А този малък, пълничък, възстар мъж с тъй самонадеян вид, при това не особено впечатляващ — дали тя нещо не грешеше? Откъде се взеха в главата й тези вредни мисли?
След като завърши високопарните си и церемониални словоизлияния, Имхотеп продължи с по-лични поздрави. Той прегърна синовете си.
— О, добри ми Яхмос, целият сияещ, бил си усърден в мое отсъствие, сигурен съм… И Собек, хубавият ми син, виждам, все още радваш сърцето ми. А, ето го Ипи — милия ми Ипи… чакай да те погледам… Застани по-далече… така. Пораснал си голям, цял мъж, колко се радва сърцето ми да те прегърна отново! Ренизенб, моя скъпа дъще, отново си у дома. Сатипи, Кайт, не по-малко скъпите ми снахи… И Хенет — моя вярна Хенет…
Хенет беше коленичила, обгръщаше краката му и демонстративно бършеше от очите си сълзи на радост.
— Радвам се да те видя, Хенет. Добре ли си, щастлива ли си? По-предана отвсякога — това е приятно за сърцето… И моят безупречен Хори, толкова вещ в сметките и в перото! Вървят ли работите? Сигурен съм, че вървят.
После, след като поздравите приключиха и възгласите наоколо стихнаха, Имхотеп вдигна ръка за тишина и заговори високо и ясно.
— Синове и дъщери мои, приятели. Имам една малка новина за вас. Доста отдавна вече, както добре знаете, аз съм един самотен, почтен мъж. И моята съпруга (вашата майка, Яхмос и Собек), и моята сестра (твоята майка, Ипи) се пренесоха при Озирис преди много години. И така, Сатипи и Кайт, аз ви доведох нова сестра да дели къщата с вас. Ето — това е моята наложница Нофрет, която ще обичате от уважение към мен. Тя дойде с мен от север, от Мемфис, и ще живее тук с вас, когато замина отново.
Докато говореше, той изведе напред за ръка една жена. Тя застана до него с високо вдигната глава и присвити очи — млада, надменна и хубава.
Ренизенб си помисли, сепната от изненада: „Но тя е съвсем млада, вероятно по-млада и от мен!“
Нофрет стоеше, без да каже дума. На устните й играеше лека усмивка — знак по-скоро на присмех, отколкото на доволство.
Тя имаше много прави черни вежди и лъскава, почерняла от слънцето кожа, а миглите й бяха толкова дълги и гъсти, че очите й почти не се виждаха.
Всички от семейството гледаха смаяно в пълна тишина. С леко раздразнение в гласа Имхотеп каза:
— Хайде, деца, кажете „добре дошла“ на Нофрет. Нима не знаете как да посрещнете наложницата на баща си, която той довежда у дома?
Последваха неохотни и вяли поздравления.
Имхотеп, с искрено трогнат вид, като прикриваше лекото си неудобство, възкликна бодро:
— Така е по-добре! Сатипи, Кайт и Ренизенб ще те отведат до женските помещения, Нофрет. Къде са сандъците? Свалихте ли ги на брега?
Сандъците със заоблени капаци бяха внимателно свалени от ладията. Имхотеп каза на Нофрет:
— Твоите накити и дрехи тук са на сигурно място. Иди и виж да ги настанят добре.
После, когато жените тръгнаха заедно, той се обърна към синовете си:
— Какво ново по имота? Наред ли е всичко?
— Долните поля, които бяха наети от Накт… — започна Яхмос, но баща му бързо го прекъсна:
— Почакай с подробностите, Яхмос. Ще ги оставим за по-късно. Тази вечер е празник. Утре ти, аз и Хори ще се захванем за работа. Хайде, Ипи, момчето ми, да влизаме в къщи. Колко висок си станал, главата ти стърчи над моята.
Намръщен, Собек тръгна след баща си и Ипи. Той прошепна на ухото на Яхмос:
— Накити и дрехи — чуваш ли? Ето къде отива спечеленото от северните имоти. Спечеленото от нас.
— Тихо — прошепна Яхмос. — Баща ни ще чуе.
— И какво като чуе? За разлика от тебе аз не се плаша от него.
По едно време, вече в къщата, Хенет влезе в стаята на Имхотеп, за да му приготви да се изкъпе. Тя цялата сияеше.
Имхотеп свали маската на смутена сърдечност.
— Е, Хенет, какво ще кажеш за моя избор?
Макар че беше решил да държи нещата в свои ръце, той добре съзнаваше, че пристигането на Нофрет ще предизвика буря — поне сред женската част от къщата. Хенет беше различна. Единственото предано създание. Не го беше разочаровала.
— Тя е хубава! Много хубава! Каква коса, какви ръце и крака! Ти я заслужаваш, Имхотеп, какво повече да кажа? Твоята скъпа съпруга, която умря, ще бъде доволна, че си избрал такава утеха да радва дните ти.
— Така ли мислиш, Хенет?
— Сигурна съм в това, Имхотеп. След толкова много години на скръб по нея време ти е отново да се порадваш на живота.