Кучката
- Автор: Коллинз Джекки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йорданка Георгиева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Кучката». Краткое содержание книги:
— Искам да се освежа, преди да се видя с Нико — заяви Чери.
— Добре — съгласи се Бърни. — Дайте ми ключа от апартамента на Нико Константин — обърна се към момичето на рецепцията. — Всичко е наред, той ни очаква.
— Разбира се, мистър Даръл — отвърна тя и огледа Чери. След броени минути Карлос Брент щеше да научи, че бившият му зет е пристигнал във Вегас с деветнайсетгодишна блондинка.
— Това е госпожица Чери Лот — годеница на мистър Константин — уточни бързо той.
Годеница! Каква мила, очарователно старомодна дума! Нико щеше да го убие, ако научи, но пак беше по-добре от гнева на Карлос Брент.
Жената с украшенията взе картите. Ход след ход печелеше, докато картите не свършиха. Подреди купчинките чипове с дебелите си ръце и Нико още веднъж бе зашеметен от размерите на диаманта. Изправи се. Крупието попита:
— Ще останете ли за още една игра, мистър Константин?
Нико направи опит да се усмихне.
— Ще се върна след малко.
Усети слабост в стомаха, но забеляза Бърни да се насочва към него. Това го поободри. Бърни все щеше да намери начин да го откупи. Не беше глупав, пък и след седем месеца безплатен живот при него му дължеше услуга.
На последния етаж на „Форум“ Джоузеф Фоницети наблюдаваше действието. Беше собственик на „Форум“ и с помощта на двамата си синове Дино и Дейвид управляваше огромния кораб. Малко неща ставаха в империята му без негово знание. Една от барманките например снощи бе правила аборт и тази вечер трябваше да е на работа. Две сервитьорки от „стаята на оргиите“ крадяха на дребно. Джоузеф щеше да ги остави на работа — трудно се намираха добри келнерки. Едно от крупиетата имаше намерение да чука жената на управителя на казиното. Това трябваше да се предотврати.
— А Нико Константин? — попита Дейвид.
— Колко ни дължи вече? — на свой ред попита Джоузеф и погледът му се стрелна към мониторите, които показваха какво става на повечето места.
Дейвид вдигна телефона, за да получи последна информация.
— Дал ни е шест хиляди долара и е вътре с петстотин и десет хиляди. Току-що стана от масата за бакара и се срещна с Бърни Даръл.
— Харесвам го, но не му давайте повече от петдесет хиляди кредит и гледайте да си плати, преди да напусне Вегас. Погрижи се за това, Дино — каза Джоузеф.
— Да приемем ли чек? — попита синът му.
Джоузеф затвори очи.
— От Нико? Той безспорно има пари, освен това е достатъчно умен, за да се опитва да ни мами. Наясно е, че резнем ли му ташаците, няма как да се харесва на жените.
4
Фонтен се беше развихрила из нюйоркските магазини. Ставаше ли въпрос за дрехи, нямаше равна в харченето на пари, освен може би Джаки Онасис. Източваше кредитните си карти, необезпокоявана от факта, че адвокатът й в Англия я бе предупредил да не харчи повече, но сега след грабежа имаше право да се постегне за скорошното си завръщане в Лондон. Армани, Черути, Фере бяха част от любимите й дизайнери.
Фонтен обядва с Алън Грант, съпруга на Сара. Той я забавляваше и искаше да я приюти в леглото си за следобеда. Тя отказа. Не че имаше нещо против Алън, беше преспивала с него, но той не беше нейният тип, освен това я чакаха още покупки. На трийсет и шест, Алън беше твърде възрастен за сексуалния й вкус.
Фонтен открай време действаше магнетично на мъжете. Трудно се устояваше на съблазънта на ухаещите й бедра. Освен това притежаваше нещо рядко — старомоден буржоазен блясък — мъжете го харесваха, особено младите.
След обяда тя продължи обиколката на магазините. Покупките се увеличиха с два чифта ботуши за по сто и осемдесет долара единия, семпла черна чанта от крокодилска кожа за четиристотин, огърлица и обици за петстотин и петдесет, грим и парфюм общо за триста долара. Поръча да й доставят всичко в хотела и реши да поспи преди нощните забавления. Взе си вана, сложи си маска от краставици и нареди да не я безпокоят.
Джъмп Дженингс провери още веднъж как изглежда, преди да излезе от невзрачния си апартамент във Вилидж. Изглеждаше добре и го знаеше, въпросът бе колко добре. Довечера щеше да разбере.
Кръщелното му име беше Артър Джордж Дженинг, получи прякора Джъмп в гимназията заради атлетическите си умения и така му остана. Той си го харесваше, не звучеше лошо. Представяше си го наред с това на Редфорд, Сталоун и Де Ниро. Неговият час щеше да настъпи. Отчаяно се надяваше това да стане тази вечер.