Тъй желан и толкова далечен
- Автор: Едуърдс Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Витанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тъй желан и толкова далечен». Краткое содержание книги:
Собственичката на детективското бюро, охраняващо дома му — смелата и красива блондинка Лейс — пък няма вкус към случайните мимолетни флиртове.
Само че принципите са си принципи, а житейските ситуации са значително по-сложно и многообразни. Комуто е писано да срещне голямата си любов, не може да се пребори със съдбата.
— Полетът към Тексас май не те въодушевява много — отбеляза Лейс, докато отиваха към кухнята. — Не живее ли сестра ти там?
Джордън кимна.
— Сабина, бебето на фамилията, работи за една нефтодобивна компания, в чието основаване дядо ми е имал участие. Преди известно време се сгоди за някакъв тип от същия град.
— Така ли? — на Лейс й направи впечатление с каква досада говореше Джордън.
— Запозна се с Дени Кейхил чрез мене. С него имахме професионални отношения. — Докато обясняваше, Джордън измъкна тиган от шкафа и започна да прави омлет — А сега ще ми става шурей.
— Сигурно още не са определили датата на сватбата.
Джордън сложи тигана на котлона и добави няколко резенчета салам.
— В момента развалянето на този годеж ме занимава повече от датата на сватбата — измърмори той и се обърна към Лейс. — Пошегува ли се вчера, като каза, че Кит Мартиндейл ти е бил съпруг?
Лицето на Лейс придоби недоумяващ израз.
— Човек не си прави шеги с тези неща. Това беше много отдавна. Освен това не виждам какво те засяга.
— Може и така да е. Вие двамата събудихте любопитството ми. Интересно ми е, например, защо един бивш съпруг нарича бившата си съпруга „скъпа“?
— Винаги ме е наричал така.
Лейс наряза хляб, извади пакет масло и ги сложи пред Джордън. Самата тя предпочиташе плодове. Той обаче не смяташе темата за изчерпана.
— А ти как го наричаш?
— Наричам го Кит — Лейс започна да се ядосва. — Нали снощи ни чу как разговаряме. Кит е съкращение от Кристофър.
— Още ли го обичаш?
— Разбира се. Винаги съм го обичала.
— Защо сте разведени тогава?
Въпросът прозвуча рязко. Джордън я гледаше втренчено. Отношението й към Кит не му беше дало мира цяла нощ.
— Съжалявам!
Лейс се опита да не бъде груба. От четири години сама се опитваше да си отговори на този въпрос. Изпитваше неудобство да говори за това пред Джордън.
— Съжалявам, но това не те засяга.
— По дяволите, Лейс! — хвърли омлета ма масата, сякаш му се беше изпарило всякакво желание за ядене. — Разбира се, че ме засяга! Ти и Мартиндейл работите за мене. След като толкова години си в бизнеса, не смяташ ли, че трябва да се интересувам за хората, с които влизам във връзка?
— Да, разбира се! Аз самата ги изпитвам основно. Но не се бъркам в частния им живот и не задавам недискретни въпроси — Лейс се надигна нацупено и се запъти към вратата. — Ще се погрижа до един час да имаш върху бюрото си подробна справка за мене и Мартиндейл. Приятен апетит.
Когато след по-малко от час Джордън влезе в кабинета си, установи, че Лейс е изпълнила обещанието си. Върху бюрото му лежаха грижливо напечатани листи, съдържащи въпросната информация.
Дати на раждане, образование, къде са работили преди това — всичко беше написано чисто и изчерпателно. Под „семейно положение“ в справката за Лейс пишеше „разведена“. На същото място при Кит Мартиндейл имаше „женен“.
Джордън вече нищо не разбираше. Би трябвало да скъса листите и да ги изхвърли, но се поколеба и ги сложи в една папка. Обеща си да разгадае тайната. Намръщи се.
Търпеливото изчакване не беше характерно за него. Внезапно в съседната стая се чуха гласове. Бяха няколко души. „По дяволите — изруга на ум Джордън, — кой пак се е домъкнал при Лейс?“ Стана и отиде бързо до междинната врата и я отвори леко. После се засмя на раздразнението си.
Лейс остави слушалката на радиотелефона си. Приемаше доклада на Ангелина — една от сътрудничките си, която имала някакви проблеми на своя обект. Като усети движението откъм кабинета на Джордън, тя вдигна глава и изключи апаратурата.
— Нуждаете ли се от нещо, мистър Уейд?
Джордън се ядоса отново на глупавата ситуация. Трябваше да промени тактиката. Този малък, бодлив кактус изискваше по-голяма предпазливост. Помоли я с невинен тон да му даде пишещата си машина за половин час, понеже неговата се била счупила, а трябвало непременно да предаде отчета за някакви пробни сондажи.
Лейс се съгласи, макар че не беше свършила своята работа. Радваше се, че беше забравил за караницата им сутринта.
— Можеш ли да пишеш на машина?
— Естествено — Джордън не уточни, че владее само двупръстовата система. — Освен това мога да карам самолет, да паля лагерен огън, да свиря на китара, да търся нефт по разни белези на ландшафта, да яздя камила и да се ориентирам по звездите. Може да се каже, че добре са ме образовали навремето.
— Много съм впечатлена — Лейс измъкна щепсела на пишещата машина й му я подаде.
Когато вратата се затвори, тя продължи прекъснатата си работа. Джордън отново я изненада. Познаваше мъже, които владееха някои от изкуствата, споменати от него, но никой не владееше всичките.