Полетът на щъркелите [Le vol des cigognes - bg]

— Откога ви плаща?

— От десетина години.

— Защо прави това според вас?

— Защото е луд.

Жоро повтори: „Луд е“, като завъртя показалец на слепоочието си.

— През пролетта, когато щъркелите се завръщат, Бьом ми се обажда всеки ден: „Мина ли еди-кой си номер? А еди-кой си?“ Не е на себе си в такива моменти. През май, когато всички птици преминат оттук, най-после се успокоява и повече не ми се обажда. Тази година беше ужасно. Почти нито един щъркел не се завърна. Мислех, че ще получи удар. Както и да е. Плащат ми и аз върша работата.

Жоро ми вдъхваше доверие. Обясних му, че и аз работя за Макс Бьом, без да му казвам, че швейцарецът е мъртъв. Това ни посближи. За Жоро аз бях французин, човек от Запада, следователно богат и достоен за презрение, фактът, че работим за един и същи човек, го освободи от комплексите му и той започна да ми говори на „ти“. Извадих снимките на щъркелите и го попитах:

— Имаш ли представа къде са изчезнали?

— Само един вид щъркели изчезнаха.

— Какъв вид?

— Само опръстените щъркели. И по-специално онези, които имаха по два пръстена.

Тази информация беше много важна. Жоро взе фотографиите.

— Гледай. Повечето от тези птици имат по два пръстена на десния крак над ставата. Това значи, че са били залавяни.

— Тоест?

— В Европа слагат пръстен на щъркелчетата, когато още не могат да летят. За да им сложат втори пръстен, трябва да се залови птицата, което значи, че е болна или ранена. Виж тук.

Жоро ми подаде снимката. Виждаха се датите върху двата пръстена: април 1984 и юли 1987. Три години след раждането си този щъркел е бил лекуван от Бьом.

— Изчислил съм го — продължи Жоро. — Шейсет процента от изчезналите щъркели са с два пръстена.

— На какво се дължи това според теб?

Жоро сви рамене.

— Може би има някаква епидемия в Африка, в Израел или в Турция. Може би пръстените им пречат да ловуват свободно. Знам ли.

— Говори ли за това с Бьом?

Но Жоро вече не ме слушаше. Бе залепил бинокъла до очите си и мърмореше:

— Ето, ето, ей там…

Но не бяха щъркели, бяха кани.

Жоро отново седна на земята и остави бинокъла.

— На колко си години?

— На трийсет и две.

— Къде живееш във Франция?

— В Париж.

— А, Париж, Париж… Бьом ти е платил да проследиш щъркелите, така ли?

— Точно така.

— Сладка работа. Мислиш ли, че ще разбереш какво им се е случило?

— Надявам се.

— И аз се надявам. Заради Бьом.

— Бьом е мъртъв, Жоро.

— Мъртъв? Защо ли не се учудвам?

Обясних му как е умрял Бьом. Не изглеждаше много опечален. Освен, разбира се, за заплатата, която вече нямаше да получава. Разказа ми как Бьом дошъл в Братислава и му предложил няколко хиляди чешки крони, за да наблюдава преминаването на щъркелите. После додаде:

— Знаеш ли, че не си първият, който ме разпитва за птиците? През април идваха двама души и ми задаваха същите въпроси.