За изключителното значение, което придаваме на нещата, които възнамеряваме да направим

Или пък си представете, че камериерката влиза в стаята и съобщава:

— Извинете, сър, очаква ви дамата с воала.

— Как, пак ли! — възкликва жена ви, като откъсва поглед от работата си.

— Да, госпожо. Ще заповядате ли да я заведа горе в спалнята?

— По-добре попитай господаря си — отговаря съпругата. От тона й разбирате, че ви очакват няколко крайно неприятни минути веднага след като камериерката излезе от стаята, но какво бихте могли да направите?

— Да, да, покани я горе — казвате вие и камериерката излиза, като затваря след себе си вратата.

Жена ви оставя работата си и става.

— Къде отиваш? — питате вие.

— Ще спя в детската стая — следва студеният й отговор.

— Това ще бъде неучтиво — убеждавате я вие. — Ние сме длъжни да бъдем вежливи с бедната жена. В края на краищата би могло да се каже, че стаята е нейна. Тя отдавна се появява там.

— Много е странно — отговаря любимата ви съпруга, — но тя никога не се появява в твое отсъствие. Не мога да проумея къде стои, когато ти си в града.

Това е несправедливо и вие не можете да сдържите възмущението си.

— Как можеш да говориш такива глупости, Елизъбет! — възкликвате вие. — Аз се държа с нея само вежливо, нищо повече.

— Някои Мъже имат странни представи за вежливостта — отговаря Елизъбет. — Но нека не се караме. Аз просто не искам да ви преча. Където са двама, третият е излишен.

След тези думи тя се оттегля.

А дамата с воала все още чака горе. Интересно е колко ли ще стои тук и какво ще стане, след като си отиде.

Страхувам се, че в нашия свят за вас, призраци, няма място. Помните ли как се явяват те на Хайауата — скъпите на човешките сърца призраци? Той ги молил да се върнат при него, да го утешат. „И един ден те дошли в уигуома, седнали мълчаливо край огнището, вледенявайки въздуха за Хайауата и смразявайки усмивката на Смеещата се вода.“