Мъжете са от Марс, жените — от Венера (Психология на отношенията между мъжа и жената)
- Автор: Грэй Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Матуша Бенатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъжете са от Марс, жените — от Венера (Психология на отношенията между мъжа и жената)». Краткое содержание книги:
След като узна тайните на марсианците и венерианките. Мери разбра как би могла да подкрепи Том в такива трудни моменти. Следващият път, когато той се загуби, вместо да му предлага „помощ“, тя се въздържа от коментар, пое дълбоко въздух и в сърцето си оцени това, което Том се опитваше да направи за нея. Том от своя страна й бе благодарен за сърдечното й отношение и доверие.
В повечето случаи, когато жената предлага нежелан съвет или се опитва да „помогне“ на мъжа, тя няма никаква представа колко критична и нелюбяща може да изглежда в неговите очи. Въпреки че намеренията й са продиктувани от обич, предложенията й го обиждат и нараняват. Реакцията му може да бъде силно отрицателна, особено ако се е почувствал като нахокано дете или ако някога е бил свидетел как баща му е бил критикуван за същото нещо от майка му.
За много мъже е от голямо значение да докажат, че могат да постигнат целта си, колкото и незначителна да е тя, като например шофирането до някой ресторант или събиране. Горчивата ирония е, че той може да бъде по-чувствителен за малките неща, отколкото за големите. Чувствата му са следните: „Ако не може да ми се довери за такива дребни неща като шофирането до едно гости, как ще ми повярва за по-големи неща?“ Подобно на марсианските си прадеди, мъжете се гордеят да са експерти, особено когато става въпрос за поправяне на механични повреди, отиване до някъде или решаване на проблеми. В такива моменти мъжът най-много се нуждае от любящо разбиране, а не от съвети или критика от нейна страна.
Умението да се изслушва
По същия начин, ако мъжът не разбере колко различна от него е жената, той може да влоши отношенията си с нея, като се опита да помогне. Мъжете трябва да помнят, че жените говорят за проблемите си, за да се доближат до тях, а не непременно да стигнат до някакво решение.
Много често жената иска просто да сподели чувствата си от изминалия ден, а нейният съпруг я прекъсва и, мислейки че й помага, й предлага многобройни решения и няма представа защо тя е недоволна.
Много често жената просто иска да сподели чувствата си от изминалия ден, а нейният съпруг я прекъсва и, мислейки че й помага, й предлага многобройни решения.
Например Мери се връща вкъщи след изтощителен ден. Тя иска и има нужда да сподели чувствата си от деня.
Мери:
— Имам толкова много работа. Нямам никакво време за себе си.
Том:
— Трябва да напуснеш тази работа. Не е нужно да работиш толкова много. Прави това, което ти харесва.
Мери:
— Но аз обичам работата си. Те просто очакват от мен чудеса.
Том:
— Не ги слушай. Просто прави това, което смяташ за правилно.
Мери:
— Това и правя! Не е за вярване, но забравих да се обадя на леля днес.
Том:
— Не се тревожи, тя ще те разбере. Мери:
— Знаеш ли какво й е сега? Тя има нужда от мен. Том:
— Тревожиш се прекалено много и затова се чувстваш нещастна.
Мери, сърдито:
— Невинаги съм нещастна. Не можеш ли просто да ме изслушаш?
Том:
— Но аз те слушам. Мери:
— Защо ли въобще си правя труда да говоря с теб?
След този разговор Мери е по-разстроена, отколкото когато се е върнала у дома и е потърсила интимност и приятелство от мъжа си. Том също е объркан и няма понятие какво се е случило. Иска да помогне, но тактиката му за решаване на проблемите й е погрешна.
Без да познава живота на Венера, Том не разбира колко важно е само да слуша, без да предлага каквито и да било решения. Решенията му само влошават нещата. Разберете, че венерианките никога не предлагат решения, когато някой им говори. Начин да уважиш венерианка е да я слушаш търпеливо, с разбиране и да се опиташ наистина да вникнеш в чувствата й.
Том не е знаел, че само проявата на участие, като изслуша Мери, би й донесло огромно облекчение и удовлетворение. Но той постепенно свикна да я изслушва, когато научи за венерианките и за тяхната голяма потребност от разговори.
Сега, когато Мери се връща вкъщи изморена и изтощена, разговорите им са съвсем различни и звучат по следния начин:
Мери:
— Имам толкова много работа. Нямам никакво време за себе си.
Том поема дълбоко дъх, издишва бавно, отпуска се и казва:
— Хм, изглежда си имала тежък ден. Мери:
— Очакват от мен чудеса. Не знам какво да правя. Том прави пауза и после казва:
— Хмм. Мери:
— Забравих да се обадя на леля ми. Том леко смръщва вежди: