Иредзуми

— Може би… — Сано огледа бръснача, изцапан с кръв и с обръснати косми. Изглежда, е завършила иредзуми точно преди да умре.

Той събра инструментите, намери стъкленицата с туш в ъгъла и я сложи при другите неща. После двамата с Хирата се заеха да претърсват стаята. В шкафовете и сандъците имаше сгънати завивки и дюшеци, кимона и пояси, тоалетни принадлежности, украшения за коса, грим, старинна двуструнна китара, четчица за писане и мастилница — но никаква храна, напитка или нещо, приличащо на отрова. Сано откри малък бележник, увит в бяло долно кимоно. Беше колкото дланта му, с копринена подвързия на бледозелени преплетени детелинови стъбла и бледи цветя върху морав фон и бе завързан със златен шнур. Сано прелисти страниците от мека оризова хартия, изписани с дребен женски почерк. Първата страница гласеше: „Дневник на Харуме“. Още от управлението на династията Хеян4 преди петстотин години придворните дами често записваха преживяванията и мислите си в подобни книжки.

Сано мушна дневника в пояса си, за да го разгледа по-късно, и каза тихо на Хирата:

— Вземам каничката саке, лампата, кадилницата, инструментите и мастилницата, за да ги отнеса на доктор Ито в моргата. Може би той ще успее да определи каква е била отровата… — той внимателно зави вещите в дрехата, в която бе намерил дневника. — Докато ме няма, моля те, погрижи се тялото на Харуме да бъде отнесено и внимавай никой да не го пипа — отвън Сано долови приглушения разговор на свещениците, откъслечни думи и хлипане на жените от съседните помещения. Той сниши още повече глас и продължи: — Засега официалната причина за смъртта е болест, но със сигурност няма опасност от епидемия! Нареди да съобщят на всички обитатели на двореца да си стоят вкъщи, докато опасността отмине — Сано вече разполагаше с над сто помощници и подчинени, напълно достатъчни, за да се справят с тази задача. После добави: — Това ще предотврати разпространяването на слухове.