Кралицата на ангелите
- Автор: Бир Грег
- Серия: Кралицата на ангелите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на ангелите». Краткое содержание книги:
„Кралицата на ангелите“ е не само приковаваща вниманието история, но и задълбочено изследване на човешкия ум. В този чудесен роман Грег Беър ни отвежда в един странен свят от бъдещето, където пробивите в нанотехнологията са променили облика на Земята. Но в същото време авторът се стреми да разбие утвърдените представи за съвършенство, дълг и наказание, като по този начин ни води из лабиринтите на човешката душа.
Според закона за запазване на енергията врязването на крилете на станцията в галактическите магнитни полета само по себе си би довело до значително намаляване на скоростта, без да се налага използването на допълнително гориво. Електричеството, събрано от крилете на станцията, беше повече от достатъчно, за да бъде преодолян студът на междузвездното пространство. Въпреки това АСИМП изчака приближаването на Алфа Кентавър В, за да започне процеса по изграждането на биологичната си мислеща система.
В момента тази сложна и деликатна система се намира в последните фази от своето развитие. Новият органичен мозък на АСИМП ще замени стария, който спря да работи малко преди станцията да напусне слънчевата система, като загаси плазмените си ускорители.
Неотдавна главният програмист на АСИМП заяви, че е способен да определи с точност дали едно стихотворение е писано от органичен или неорганичен мислещ механизъм. На вашето внимание предоставяме двете стихотворения, така че ще можете сами да проверите своите способности.
Въпреки че току-що прочетеното стихотворение за мнозина може да изглежда прекалено явно послание, доктор Аткинс предупреждава, че в случая не се касае за дълбоко символични стихове, отразяващи душевното състояние на АСИМП. Сега вижте и второто:
Може би не бихме нарекли това стойностна лирика, но като се има предвид кой е авторът, не е никак зле. Зрителите, които смятат, че могат да отгатнат кое от двете принадлежи на машина, нека да го сторят по телефона, изписан на екрана. След един час ще ви представим на живо резултатите от това допитване.“
— Още сме много далеч от края на този списък. Едни и същи случаи се потвърждават векове наред… Престъпленията на тези тримата не са ми известни — рече контрольорът.
— Това са господата Хирам Съпърстейн, Клаус Шилер и Мартин Борман.
— Да. Господин Борман си го спомням. Вие не сте тук за първи път, нали?
— Да — отвърна Борман.
— По дело за престъпления срещу себеподобните?
— Да.
— По какво обвинение ще отговаря днес?
— По същото, разбира се — отвърна чиновника.
— А другите двама? И те ли са отсега?
— Да, хуманоиди от двадесет и първи век.
— Хората бяха направени така, че да се учат бързо, за разлика от ангелите и дяволите. Нима още не са си научили урока? — попита контрольорът и без да получи отговор, продължи: — Страхувам се че наказанията ни за подобни престъпления са вече изчерпани. Да не говорим, че няма и място. Върнете ги обратно.
— Сигурен ли сте?
— Напълно. Върнете ги при живите и нека те търсят начин да ги наказват. Отворете дверите на ада и изгонете проклетниците!
5
Мадам Дьо Рош се измори към обяд и верните й поклонници бяха помолени да напуснат дома й. Всички си тръгнаха с изключение на Фетъл, който бе помолен да остане. Към дванадесет и половина хладната каменна къща вече беше притихнала и мадам нареди на един от арбайтерите да им донесе по чаша чай с лед. Лъскавата черна машина се устреми към кухнята, поклащайки се на четирите си паякообразни крака.