Балада за Огури Ханган

Като чула това, Теруте не могла да повярва, че всичко не е просто сън, и заплакала от радост. После промълвила:

— О, да знаеш само през колко премеждия преминах, откакто те видях за последен път! Седем дни и седем нощи морските вълни ме подхвърляха в една лодка; после в залива Найое изпаднах в такава опасност, че за малко не си загубих живота, но един добър човек на име Мураками Даю ме спаси. После пък ме купуваха и продаваха седемдесет и пет пъти, докато накрая попаднах тук, където трябваше да понасям всякакви трудности и лишения само защото отказах да стана джоро — жена за удоволствие. Затова ме намираш сега в такова окаяно положение.

Като чул за жестокото отношение на коравосърдечния Чобей, Кане-уджи се разгневил ужасно и се спуснал веднага да го убие. Но Теруте възпряла своя съпруг и така изпълнила обещанието, което преди много време била дала на Чобей — да пожертва, ако е нужно, и живота си за своя господар и съпругата му в замяна на петте дни свобода.

Тогава в знак на дълбока благодарност Чобей подарил на Ханган стоте коня от конюшните си, а на Теруте дал за прислужници тридесет и шестте момичета от своя дом.