Заговорът „Ханаан“
- Автор: Кан Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Албена Митева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заговорът „Ханаан“». Краткое содержание книги:
Някой разиграва лотария с човешките съдби. А най-страшното е, че го прави от гроба. Само че Рейчъл Голд не вярва в духове?
Обърнах се и видях младо момиче, което стоеше на вратата с ръце в задните джобове на избелелите си джинси.
— Джонсънови току-що се обадиха, мамо. Ще дойдат утре сутрин в девет часа.
— Добре. Значи ще мога да отскоча до зоопарка този следобед. — Тя се обърна към мен: — Зоопаркът „Брукфийлд“. Един от хипопотамите им умря в събота. Хипопотамът Гюс. Писаха за това във вчерашните вестници. Той имаше много поклонници. Обадих се на зоопарка тази сутрин и им казах, че за нашето гробище ще е чест Гюс да намери последен покой при нас. Зарадвах се, като ги изненадах. Те никога не са правили погребение на животните си. Казах им, че ще се заема с приготовленията. Те ще си помислят и ще го докладват на директорския си съвет. Сега ще отида при тях, за да ги обработвам. Не е ли чудесно?
Тя се облегна напред, очите й бяха широко отворени.
— Хипопотам в гробището ни. Каква находка!
— Къде се намира сега Гюс? — попитах аз.
— В една хладилна камера за месо в Сисеро. Предложили са го на музея да го препарират и подготвят за експозиция. Но аз мисля, че музеят няма нужда от още един хипопотам. — Тя се подсмихна. — Вярвам, че съм в по-изгодна позиция от музея. Как мислиш ще бъде отразено това събитие в медиите?
— Първа страница във вестниците и в новините от десет часа — засмях се аз.
— Бъди сигурна в това, мила.
И двете се изправихме.
— Късмет със зоопарка, Меги. И благодаря за времето, което ми отдели.
— Няма защо. Този Маршал е странна птица. Съжалявам, че не можах да ти помогна повече.
Подадох й визитката си и я помолих да ми позвъни, ако си спомни още нещо. Тя ме изпрати до вратата, стисна ми ръката и ме потупа по гърба на излизане.
Гърбът още ме смъдеше, когато намерих гроба. Имаше малък блок от гранит, на който бе написано следното:
Глава 3
Адвокатската фирма „Абът и Уиндзър“ заемаше горните шест етажа от сградата на банката „Лейк Мичигън“, един от многото модерни небостъргачи, разположени на или близо до улица „Ласал“, превърнали катехизиса на модерната архитектура в разочарование от стомана и стъкло.
Качих се със скоростния асансьор до четиридесет и първия етаж и стъпих върху бежовия мокет на главната приемна. Всичко ми бе познато с изключение на секретарката, седнала зад голямото дъбово бюро. Когато напуснах „Абът и Уиндзър“, на рецепцията седеше бивше зайче от списание „Плейбой“. Накрая старшите съдружници решиха, че провокативната й фигура е в разрез със строгия декор на рецепцията. Подобни проблеми не ги грозяха със заместничката на зайчето: сивата й коса бе здраво стегната в незабравим кок, а гърдите й бяха скрити под сако със същия цвят като мокета.
Секретарката на Греъм Маршал очевидно бе й споменала къде трябва да ме изпрати, когато пристигна. Бях й се обадила от гробището за домашни любимци. Обясних, че работя за фирмата и ми е необходимо да прегледам офиса на бившия й шеф. Секретарката на рецепцията позвъни, за да и съобщи за моето пристигане, и ми махна с ръка, след като й казах, че зная пътя.
Вървях по дългия, покрит с мокет коридор покрай малките стаи на секретарките. Някои бегло си спомняха за мен и се усмихваха. Докато минавах покрай офиса на един от съдружниците — Хамилтън Фредерик, — той излезе от него.
— А, мис Голд. — Той спря, за да запали лулата си със златна запалка „Дънхил“. — Не съм ви виждал от известно време на нашия етаж. Искам да поговоря с вас.
— Наистина ли? — отвърнах аз. — За какво?
— За случая „Картър“. — Той извади лулата от устата си и натъпка тютюна със златен инструмент. Беше надебелял с няколко паунда от последния път, когато го видях: средното копче на морскосинята му жилетка липсваше.
— Ще бъдете твърде заинтересувана да узнаете, че сме решили да действаме по съкратената процедура за параграфите за измама. — Явно той смяташе, че все още работя в „Абът и Уиндзър“. — Бих искал вие и още един сътрудник веднага да започнете да подготвяте пледоарията.
— Съкратена процедура? — Стана ми смешно. — Това е губещ случай, Хам.
Той мразеше името си.
— Посъветвайте клиента си да се откаже.
— Какво?
Една от секретарките се подсмихна.
— Оставете ме на мира, Хам. — Аз си тръгнах, а той продължи да говори нещо бързо и неразбрано.
Завих зад ъгъла и стигнах до офиса на Маршал. По стените на коридора бяха закачени обичайните абстрактни картини, плакати и творби на Анди Уорхол2, които бяха гордостта на адвокатската фирма.
2
Анди Уорхол – американски художник, баща на попарта. – Б. пр.