Кръв
- Автор: Коннелли Майкл
- Серия: Тери Маккейлъб #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръв». Краткое содержание книги:
„Когато преживееш нещо подобно, то не те променя само физически — каза той в интервю миналата седмица. — Позволява ти да видиш нещата от разстояние. Дните ми във ФБР ми се струват сякаш преди цяла вечност. Сега започвам отначало. Не зная точно какво ще правя, но не се безпокоя много. Ще намеря нещо.“
Маккейлъб едва не загуби възможността да получи това ново начало. Тъй като кръвната му група се среща при по-малко от един процент от населението, той трябваше да чака подходящо сърце почти две години.
„Едва оцеля — каза доктор Бони Фокс, лекарката, извършила трансплантацията. — Ако се беше наложило да чака още, навярно щяхме да го изгубим или пък щеше да е прекалено слаб, за да издържи операцията.“
Минали са едва осем седмици, но Маккейлъб е изписан от болницата и вече е физически активен. Казва, че само от време на време си мисли за трескавите разследвания, които някога са изпълвали дните му.
Списъкът със случаите на бившия агент е ужасяващ. В него са местните разследвания, известни като „Нощният ловец“ и „Поетът“. Освен това е взел ключово участие в издирването на Кодовия убиец, Удушвача от „Сънсет стрип“ и Лутър Хач, прочул се след арестуването си като Човекът от гробището заради посещенията му на гробовете на жертвите му.
Няколко години Маккейлъб е бил аналитик в базата на групата в Куонтико. Специализирал се е в случаи по Западното крайбрежие и често е летял до Лос Анджелис, за да помага на местната полиция. Накрая началниците на групата решили да създадат сателитна служба тук и Маккейлъб се върнал в родния си Лос Анджелис, за да работи в местното бюро на ФБР в Уестууд. Това го приближило до много от разследванията, в които била поискана помощ от ФБР.
Не всички разследвания имали успешен завършек и в крайна сметка стресът взел своето. Маккейлъб получил инфаркт, докато работел късно вечерта в местното бюро. Открил го нощният портиер и се смята, че тъкмо той му спасил живота. Лекарите установили, че агентът страда от миокардия в напреднал стадий — отслабване на сърдечните мускули — и го включили в списъка за трансплантация. Докато чакал, той бил пенсиониран по болест.
Маккейлъб заменил служебния си пейджър с болничен и на 9 февруари той сигнализирал: получено е сърце от донор с подходяща кръвна група. След шестчасова операция в болницата „Сидър-Сайни“ сърцето на донора започнало да бие в гърдите на Маккейлъб.
Той не е сигурен какво ще прави с новия си живот — освен че ще ходи за риба. Получил е предложения от бивши агенти и полицейски детективи да работи заедно с тях като частен детектив и консултант в охранителни фирми. Но до този момент Маккейлъб насочва вниманието си към ремонта на „Преследваща вълна“, двайсетгодишна яхта за спортен риболов, която е получил в наследство от баща си. В продължение на шест години тя е била оставена на милостта на времето, но сега Маккейлъб се занимава единствено с нея.
„Засега се задоволявам да правя стъпка по стъпка — казва той. — Не се безпокоя прекалено много за бъдещето.“
Маккейлъб не се оплаква, но също като всички пенсионирани агенти съжалява за неуспешните разследвания.
„Иска ми се да съм разкрил всички случаи — казва той. — Мразех, когато престъпниците се измъкваха. И сега е така.“