Жълтият прах на времето

— Надявам се, че ще успеем да се видим следващата седмица, за да поговорим за твоя опит. Не, аз… Трябва да… Надявам се, че не ни подслушват.

— Джон?

Жак отстъпи до надуваемия фотьойл и се отпусна в него, като притискаше слуховия апарат и слушалката по лицето си.

— Джон?

— Трябва да приключим веднага. Толкова по-зле, ако подслушват линията.

— Какво става всъщност?

— Колко пъти опита от праха?

— Веднъж.

— Колко зрънца?

— Шест. Половината от средната доза.

— Да… Жак?

— Джон?

— Часът е двайсет и два и трийсет. Мисля, че вече мога да говоря.

— Слушам те.

— Жак, имаш ли ми доверие?

— Да, Джон.

— Пълно доверие?

— Да!

— Тогава ще изсипеш всичкия жълт прах, който ти остава, в чаша уиски и ще го изпиеш, без да губиш и минута!