Търговци на смърт

— Интерпол очаква от нас да записваме, ако е възможно, всички разговори, когато работим по някой случай.

— Дрън-дрън. Тренирай ума си. Някой ден ще те убият само защото си показала пръста си. — Откъснах кабела от микрофона и го сложих в ръката й. — Напоследък Интерпол май има нужда от помощ.

Престана да се усмихва. Стана по-лесно, защото пред себе си имах същата Лили, която се намираше в телефонната кабина преди няколко часа: твърда, мръсна, горда от това, което вършеше, и смятаща, че го върши добре.

— Какво се опитваш да докажеш?

— Нищо, което те засяга лично, момиче. Просто трябва да се погрижа за себе си, когато имам работа с прекалено предани служители. Сядай.

— Защо?

— Да не искаш аз да те сваля? Всъщност тогава може би щяхме да си поговорим по-добре.

Тя седна бързо на края на леглото, устните й се свиха в тънка, права линия, очите й ме наблюдаваха внимателно.

— Иска ти се, така ли?

— Точно така, сладур. Научих се как да се оправям с майките преди много време. Те или трябва да защитават нещо, или трябва да дадат нещо, за да постигнат своето. Няма средно положение. Мога да играя и по двата начина без особени затруднения. — Седнах в креслото и я погледнах. — Кажи ми нещо повече за връзката на Интерпол с Тедеско.

Защо?

— Търсиш си го, момиче.

— Вече ми казаха, че не си поплюваш.

— И са били прави. Хайде да се придържаме към бизнеса. Засега сме в един отбор и работим по един и същ проект. Задават се неприятности и те трябва да бъдат предотвратени. Може би не ти харесва организацията на Мартин Грейди, както и методите, които тя използва, но имаш заповед да ни сътрудничиш и да се върнеш с положителен резултат. Добре, ще ти го осигуря. Аз съм неговият главен оперативен работник и първостепенна мишена за Съветите. Това, което поразява нас, ще порази и вас, и някъде някой ще умре, може би това ще бъде един човек, но могат да бъдат и повече. Ако това стане, да се надяваме, че ще се случи само с един човек. Има много хора, които са заинтересувани от това да ни причинят неприятности. Ти си избрала професията си по същия начин, по който и аз моята. Не харесваме войнолюбците и мразим амбициозните отрепки, които нямат нищо против да се разхождат по трупове само и само да бъдат последните хора, останали на земята. Няма начин да не бъдеш диктатор… Така че прецени възможностите, сладур, и избери тази, която смяташ за най-правилна. В противен случай ние няма да губим сътрудниците си един по един, а ще загубим повече хора наведнъж. Наистина това е по-добре, отколкото да загубим всичко, но едва ли е по-добре от това да не загубим нищо или само един човек. Схващаш ли?

— Мисля… че разбирам. Но как мога да бъда сигурна в това?

— Ти си запозната с документите, рожбо.

— Какво трябва да ти кажа?

— Каква е ролята на Интерпол в дадения случай? Седяхме мълчаливо почти трийсет секунди, докато тя преценяваше възможностите. Преглеждаше отчетите в ума си, прехвърляше всеки детайл, който й беше известен за мен, и се опитваше да го постави на нужното място. Познаваше начините на действие на Мартин Грейди и искаше да види докъде може да стигне, без да разкрива собствените си начини на действие, и докъде нейната задача се преплиташе с моята. Когато накрая реши, тя се облегна на възглавницата и се загледа в тавана.