Да пробудиш драконче…
- Автор: Теллалов Николай
- Серия: Драконче #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Да пробудиш драконче…». Краткое содержание книги:
Но с появата на барута змейове, самодиви и таласъми един по един се изгубили. Може и да са оцелели нейде, ала много надалеч, и до наши дни никой не ги бе срещал, ни виждал…
…до 19 май 1996 година, когато едно змейско дете…
Към три часа следобед, като избягваше да доближава стаята за гости, той най-после окончателно повярва в случилото се. Нормално е хората да се плашат от кошмари и също така закономерно — да ги радват приятните неща. Но същите тези приятни неща, случат ли се във вид на необясними чудеса, тогава излизат някак зловещи. Иначе си е вълнуващо човек да ги гледа на кино — смилаемо поднесени и безопасни! Не е като да се сблъскаш с тях на живо. Разбира се, можеш незабавно да затвориш очи и всичко неблагословено от Медицината, Физиката и Здравия смисъл чисто и просто да бъде отхвърлено, забравено… стига да ти даде сърце да загърбиш такава жена!
И Радослав се примири. В края на краищата, след като се примиряваш с резултатите от миналите парламентарни избори, значи си в състояние да понесеш всичко. Щом едно време академици са проповядвали, че Земята е плоска, че камъни не падат от небето и че човекът е най-умното нещо във вселената… (да бе, и сега така приказват), значи и чудесата имат своето място, нищо че още не са открити управляващите ги магически закони. Така Радослав възвърна душевния си покой, но остана малко разсеян… и тайничко щастлив. За евентуалните усложнения у дома не искаше да мисли. Неприятностите — после.
По същата причина той не задълба в разсъждения що е то да рискуваш да се познаваш с някоя — дума друга няма — ами минимум Мис Вселена, която по свое желание е кеф ти оксижен, кеф ти телепат и умее да приспива хората с помръдване на пръстите.
И когато Лъчезар, по-известен сред познатите си с прякора Зако, се затюхка, че са му пробутали скапани батерии за прожектора — „Я виж, Дичо, реклама на «Варта», мама му стара!“ — Радослав само си прошепна името на вълшебната девойка от клисурата.
Ами какво за още неподозираните й възможности?
В четири и половина след пладне цялата купонджийска дружина се изниза от манастира, изпратена лично от игумена. В бодра колона като някакви невиждано жизнерадостни алпийски командоси, свирукайки „Лиляно моме“, младежите и девойките се спуснаха по стръмната пътека и след около час, разделени по двойки, застанаха на шосето в очакване на автостоп. За сборен пункт в София бе обявено Синьото бистро. Завършекът на майската неделя носеше планетата все по-близо към новия месец и към трепетно планираното море.
4
— Ето ни вкъщи — обяви Радослав и малко се притесни.
В мансардата, шест и осемдесет на четири и двайсет, но всъщност много по-малка заради скосените стени, следващи извивките на покрива, цареше хаос, достоен за обширен склад.
— Типично за мъжете е — нацупи се Верена и надникна през ниското полукръгло прозорче до мястото за спане, — да пренасят обстановка на боен стан в дома си. Що за мокани5 слуги имаш?
— Нямам слуги — отвърна гузно раздразнен той.
— А — отрони девойката-змия, сякаш това обясняваше всичко. — Добре тогава. Ще почистим сами. После ще ти намеря имане, ще се нанесем в по-достоен зертон6 и ще вземеш слуги. Как се живее в такъв… обор!
Радослав поспря.
— Виж сега, в наше време не държим слуги. Само най-богатите могат да си позволят домоработници…
— Със съкровището ще станеш богат.
— Хм, нещата малко са се променили… Добре, нека поподредим отгоре-отгоре, после ще сляза до апартамента да направя нещо за вечеря и ще ти обясня като как е в наше време. А съкровището… Може да се вземат някои работи, но предполагам, че ще има проблеми.
— Днес да си богат не е ли хубаво? О, ами това е добре! Просто чудесно! Най-сетне да тачат човек не заради пари и имоти… Макар че всеки, кой е майстор и честно си гледа работата, редно е да натрупа богатство и слава. Виж какво, няма да го смятам за твое желание. Ще го сторя, защото така искам.
— Не ме разбра, Веренче… Да си паралия сигурно винаги ще е добре. Но за да забогатееш, вече не е достатъчно просто да изровиш гърне жълтици. Задължен си да ги дадеш на държавата. Понеже банките законно няма да ти изкупят имането, без да обясниш откъде и как си го намерил, а после, като вземеш полагащия ти се процент… тоест дял, част, ще ти лепнат данъци до небесата. Ще те посетят крадци. След това полицаи — да душат дали си предал всичките жълтици… Ако с остатъка подхванеш търговия, друг някакъв бизнес, ще се появят мутри да те застраховат. А скриеш ли всичко, тогава за да превърнеш златото в пари, отиваш право при мошеници, престъпници. Значи — пак при борчетата. С тях или против тях. В най-добрия случай ще си съсипеш съкровището по адвокати и други глупости. С една дума — разправии.
5
Мокан — безделник, мързеливец.
6
Зертон — дворец.