Предателство в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Предателство в смъртта». Краткое содержание книги:
Ив тръсна глава, за да прогони ужасяващата картина, и отстъпи назад. Невъзможно й бе да продължи огледа без специалните пособия.
— Засега толкова — обърна се към съпруга си. — Докато чакам пристигането на колегите, искам да разбера на чие име е регистриран апартаментът и по какъв график работят камериерките. Спешно трябва да разпитам и Хайло — добави, тя приближи се до вградения гардероб и дръпна плъзгащата се врата. — Ще ми бъде от помощ да разговарям с някого от персонала, който е бил в приятелски отношения с жертвата или поне я е познавал добре. — Надникна в гардероба и замислено промърмори: — Никакви дрехи… личи си, че изобщо не е използван. Само на пода има две хавлиени кърпи, които Дарлийн е изпуснала или е хвърлила на излизане от банята. Някой изобщо бил ли е настанен в този апартамент?
— Ще проверя на регистратурата. Предполагам, ще уведомиш близките й.
— Да — въздъхна Ив. — Ще се свържа със съпруга й, ако е била омъжена. Ако ли не, ще потърся приятеля й, любовника й или бившия й съпруг. Деветдесет процента от убийствата се извършват поради сексуални подбуди. Но ми се струва, че този случай е съвсем различен — в действията на престъпника липсват интимност и страст. Не я е убил в пристъп на гняв, а е действал… като робот.
— В изнасилването няма нищо интимно — промърмори Рурк.
— Грешиш — поправи го тя, знаеше го от собствен опит. — Когато нападателят и жертвата се познават или пък убиецът си е представял как осъществява полов контакт с жената, която не подозира за съществуването му, това придава интимност на насилническия акт. В този случай престъпникът само е вкарвал и изкарвал члена си. Обзалагам се, че е отделил повече време на побоя, отколкото на изнасилването. На някои мъже първото доставя по-голямо удоволствие и го смятат за нещо като любовна прелюдия към половия акт…
Рурк изключи записващото устройство и промълви:
— Ив, нека друг поеме този случай.
— Какво? — Тя примигна и се върна към действителността. — Защо?
— Не се подлагай на това изтезание. — Той нежно докосна страната й. — Ще бъде много мъчително за теб.
Сърцето й се сви от умиление, задето той не спомена кошмарното й детство, когато собственият й баща я беше пребивал от бой и я бе изнасилвал.
— Ако позволя на чувствата ми да надделеят, всеки случай, който разследвам, ще ми причинява болка — каза простичко, обърна се и погледна Дарлийн Френч. — Няма да поверя разследването другиму, Рурк. Нямам право… този случай е мой.
Втора глава
От регистратурата съобщиха на Рурк, че апартамент 4602 е бил запазен три седмици предварително от някой си Джеймс Прайъри от Милуоки, който заявил, че ще остане в хотела две нощи.
Клиентът пристигнал в петнайсет часа и двайсет минути и се регистрирал на рецепцията. Заявил, че разходите ще плати с дебитната си карта, чиято валидност била удостоверена от дежурния служител.
Докато полицейският екип и „метачите“ извършваха огледа на местопрестъплението, Ив преглеждаше видеозаписите от охранителните камери, които Бригам й беше изпратил.
На записа, направен по време на постъпването на Прайъри в хотела, се виждаше петдесетинагодишен мъж от смесена раса, издокаран с консервативен тъмен костюм. „Типичен преуспяващ бизнесмен, който може да се позволи да отседне в скъп апартамент в луксозен хотел — помисли си Ив. — Накратко, висш служител, чиито разноски се плащат от фирмата.“ Ала елегантният му костюм и стилно подстриганата коса не можеха да я заблудят — набитото й око веднага съзря в непознатият опасен главорез.
Беше широкоплещест и набит и вероятно тежеше два пъти повече от жертвата си. Имаше големи длани, пръстите му бяха дълги, с четвъртити нокти. Очите му бяха студени и мръсносиви като тънкия слой лед, който през януари се образува върху локвите по улиците. Лицето му също беше четвъртито, носът му беше голям, устните му — тънки. В сравнение с грубоватата му външност стилно подстриганата тъмнокестенява коса, прошарена на слепоочията, изглеждаше не на място, като че ли беше някаква маскировка.
Джеймс Прайъри не се опита да скрие лицето си от камерата, дори се усмихна на служителя на рецепцията, сетне последва пиколото към асансьорите. Ив забеляза, че момчето носи само един куфар.
На следващия видеозапис видя как пиколото отключва вратата на апартамента и отстъпва, за да пропусне пред себе си госта. Записът доказваше, че така нареченият Прайъри не е излизал от апартамента, преди да извърши убийството.
Беше използвал автоготвача в кухненския бокс, за да си приготви пържола алангле, печени картофи, кафе и сладкиш с извара, вместо да си поръча вечеря по телефона. От барчето в дневната липсваха само няколко бутилки с газирани напитки.