Хоук и Фишер
- Автор: Грийн Саймън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хоук и Фишер». Краткое содержание книги:
Хоук наблюдаваше безпомощно. Той намери отново брадвата си, но не смееше да атакува вампира. От хладната стомана нямаше полза срещу него. Нуждаеше се от дървен кол… Той неспокойно се огледа и погледът му падна върху ковчега. Един вампир трябва винаги да се връща в своя ковчег преди пукването на зората. Усмихна се свирепо, когато му дойде на ум отговора. Хоук пристъпи напред, вдигна брадвата и я стовари с всичка сила върху страната на ковчега. Масивното дърво се разцепи и разби под удара. После освободи острието и нанесе повторен удар. Страната хлътна навътре и във въздуха се разлетяха трески. Вампирът отхвърли Фишер настрана и се стрелна напред. Хоук пусна брадвата, грабна най-тежката треска от ковчега и я заби в гърдите на вампира, когато съществото посегна към него.
За момент те останаха един срещу друг, а жълтите очи и ухилената уста бяха само на няколко инча от лицето на Хоук. После вампирът внезапно се сгромоляса на пода като чувал с картофи, издавайки мяукащи звуци на изненада и вкопчил се в стърчащата от гърдите му дебела треска. Хоук се хвърли на пода до вампира, грабна брадвата и използва плоската част на острието, за да набие треската в сърцето на вампира. Съществото изпищя и посегна към него със своите костеливи пръсти, но той не му обърна внимание, набивайки треската все по-дълбоко в гърдите на вампира и с всеки удар през очите му изникваше лицето на мъртвото момиче, докато то висеше на касапската кука. След известно време Хоук установи, че вампирът е прекратил борбата и че Фишър е коленичила до него.
— Всичко е наред, Хоук. Той е свършен.
Хоук погледна вампира. Мръсножълтите очи се взираха безжизнено в тавана, а костеливите ръце лежаха неподвижни до страните му. Хоук замахна с брадвата за последен път и я стовари с всичка сила върху шията на съществото. Стоманеното острие отдели напълно главата от трупа и се заби в дървения под отдолу. Вампирът започна да се разпада и след няколко секунди не остана нищо, освен прах. Хоук въздъхна бавно, изтегли брадвата от пода и клекна. Част от напрежението започна да го напуска. Той погледна уморено Фишър, която все още бе коленичила до него.
— Добре ли си, любима?
— Ще живея!
— Е, справихме се с вампира. — Хоук се усмихна слабо. — Не точно съгласно наръчника, но какво от това. Не можеш да изпълниш всички предписания.
Той и Фишър се изправиха с мъка на крака и се облегнаха един на друг за кратко време, докато не се почувстваха достатъчно силни да продължат по пътя си надолу по стълбите. Оставиха Траск и дъщеря му там, където бяха. Изгарянето на телата можеше да почака. Нека веднъж и частта по поддръжката да си заслужи заплатите. Хоук и Фишър преминаха бавно по своя път през пустата къща и излязоха на Чандлър Лейн. Навън все още беше горещо и влажно, а въздухът вонеше на пушек и танин, но след къщата и онова, което бяха намерили в нея, уличката им се стори доста приятно място.
— Знаеш ли — каза замислено Хоук, — сигурно има и по-лесен начин за изкарване на прехраната.
2
ПРИЯТЕЛИ, ВРАГОВЕ И ПОЛИТИЦИ
В къщата на магьосника на име Гонт празненството едва започваше. Къщата беше стара и разположена в една от най-добрите части на града. Празненството се провеждаше в салона — едно удобно, голямо помещение, което заемаше половината от партера. Стените бяха облицовани с високи тънки летви от буково дърво, с изобилие от изработени гравюри и мотиви, а таванът се гордееше с един-единствен стенопис на един от най-известните художници в Хейвън. Но дори без всичко това, салонът на Гонт впечатляваше просто достатъчно със своята безценна антична мебел. Столовете, масите и бюфетите с елегантна простота се смесваха с бароковите стилове от минали десетилетия. Възхвала към вкуса на магьосника беше съвместимото смесване на контрастиращите се стилове.