Изповедание на трите вери (Книга за трите религии)
- Автор: Врачански Софроний
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изповедание на трите вери (Книга за трите религии)». Краткое содержание книги:
Отпущение образ и писмо таковое ест. Тако написуват, сиреч: „На тоя месец, имен рек, на толкова дни и в лето от создание мира, имен рек по изчисление. Ето това отпущение учиням на това място на имя, имен рек, аз, имен рек, син, имен рек, що живея сега на то време у тоя град, имен рек, или у тоя земля, определих да отпустя тебе, жена моя, от това място, имен рек, и да будеш свободна да приидеш на брак сас кого мужа хочеш. Ето това е твое отпущение по закону Мойсеову и Исраилеву.“ После питат равините волно ли учиня това отпущение и он като отговори „тако ест“, тогива равините повеляват на оная отпущенна жена да си отвори руцете и да ги держи собрани една при другая, зарад да уземе оная отпущенная книга, зарад да не упадне на землята. И она като си отвори руцете, и муж ея спусне отгоре писмото. И като упадне писмото у руце ея, и той час муж речет ей: „Аре зе гиктин“, сиреч: „Това ест отпущение свое.“ И она уземе оное писмо и подаде го на еднаго равина, и бива тая жена свободна.
И като са минат четиридесят дни, тогива може да ся омужи пак за кого хоче и кого ареса. Ето таковий чин ест юдейское отпущение.
Завещание отвращение
Това ест есно позволение, що са подаде от Бога на еврейския род, како да може всякий евреин сас благословная да отпусти жену свою сас книгу разпустную. Тако са нахожда писано на Второзаконие у главе 24. Тако говори: „Аще кто поимет жену и живет с нею и будет аще не обрящет благодат пред ним някоего ради срамна дела, да напишет ей книгу разпустную и вдаст в руце ей и да отпустит ю из дома своего, и отшедши да будет жена мужу иному.“19 Учинили това Бог, зарад да липса много зло, що било хочело да буде, ако не би подал таковое позволение, сиреч: части гласи женския разпущение от закона и другии подобнии им. И още ги простил Бог, почто язичниците идолослужителнии отлучали жени свое без другое — доволно беше им една реч или един образ, заради да учинят това отлучение. Тяст Сампсон, каквото пише на Судии книга у главе 1520, учини разпущение между дъщер свою сас затя своего, що били соединени на брак. Артаксеркс цар, каквото е писано на книгу Естир у главе 1, отлучил Астину жену свою.21 Сонизходил Бог на простий род еврейский да отлучават жени свое и хочел да ги разлучи от идолослужение, почто, кой хоче да остави жену свою, да й подаде книгу разпустную, а не сас дерзост по чину язическому, каквото имат они обичай.
О отпущение и свобождение жени умерашаго брата някоему евреину безчадно сущу
На книгу Второзаконие у главе 25 пише, како е повелял Бог, кога умре някоему евреину брат и не остави чада от жену свою, що я имал, или от друга, подобно ест да уземе оний брат жену брата своего за жену или да я отпусти между собора на свобод. Тако повелено ест от Свещенное писание: егда живут братя вкупе и умрет един от них и плода не будете му, да не будет жена умершему от дому иному мужу, иже нест ужика. Но брат мужа ея да внидет к ней да поимет ю в жену себе и да живет с нею. И будет первенец, иже ся родит, да оставится во име умершаго, и не погибнет имя его от Исраиля. Аще ли не хощет человек пояти жени брата своего, да приидет жена пред вратом к старци и речет: „Не хощет брат мужа моего возставити имене брата своего во Исраили.“ И да призовут его старци града того и да рекут ему. И аще став речет „Не хощу пояти ея“, и приступивши жена брата его к нему пред старци, и да изует сапог (ботуш) его един от ноги его, и да заплюет на лице его, и отвещав, да речет: „Сице да сотворят человеку, иже не созидает дому брата своего.“ И призовется име его во Исраили „дом изувшаго сапог“.
Ала равините повдигат, како е по-добре да подаде свобождение на жене брата его, нежели да я уземе за жена брата его, таковая. Като са минат три месяци след смерта мужевая, собират ся три равини сас двое мартори и нарекут едно място, що хочут тамо да учинят оний суд. Заутра прихождат равините тамо сас марториите и брату на мужа женский и жената на умершаго мужа и рекут ей, како са собират да я освободят. Тогива един от равините попита жената дали са минали три месяца от смерти мужа ея и оставил ли й муж ей братия неоженени, и дали й той брат на мужа ея рожден от того отца; и дали са доволни они да имат деца и да возкресят семе брата своего и да учинят наследство братовно, и още дали постят. Понеже говорят равините, почто, ако са яли тая заутра какво ястие да буде, не може да заплюе лице брата мужа своего. Ако ли има таковая нящо причина, прилагат суд на другия ден. Тогива са обърне и къмто брата умершаго и пита го и дума: „тая ли й жена, що стои тука сеги, подружие22 на умершаго брата твоего? Хочеш ли да я уземеш за жена, или хочеш да я свободиш сас разверзение сапога своего?“ Като отговори брат умерашаго, како не хоче да я уземе за жена, тогива си подава едината нога, що е сас сапога зарад тая работа учинена сас много петелки запетлени. Тогива знаменува жената на брата мужа ея, научена от равините, и рече сас еврейскй язик тия речи, що са писани на Второзаконие тако: „Тоя брат на мужа моего не хоче да возкреси семе брата своего. По това не са нарича вече брат на мужа моего.“ И това като рече, стисне оний сапог сас десная рука своя и резверзи го, и хвърли го долу на землята, и плюне пред него, и сас еврейский язик рече: „Тако подобно ест да буде на человека, що не хоче да созижди дому брата своего.“ Тогива вси, що предстоят тамо, викнат сас голям глас и креснут: „Халуз унаал“, сиреч „Изут от сапога“. И сас таковая скопост разлучат ея и остане оная жена свободна и може тогива да са омужи, коги хоче и кого ареса.
19
Второзаконие 24:1-2
20
Съдии 15:1-2
21
Естир 1:19-22
22
съпруга