Адвокатът

— От два-три дни искам да поговорим — казвам аз.

— За какво?

— Имам проблем. Може би ще успееш да ми помогнеш.

С удивителна сръчност, без да поглежда или да помръдва върху шезлонга, тя плъзва ръка по бедрото ми и лекичко почва да драска с нокти нагоре към крачола на гащетата.

— Не е това — казвам аз.

— Жалко.

— Свързано е с работата.

— Сигурен ли си?

Тя плъзва връхчетата на пръстите си под плата и лекичко драсва с дългите, изящни нокти по вътрешната страна на бедрото ми.

— Да. Макар че, ако продължаваш по този начин, ще ми създадеш нарастващ проблем в съвсем друго отношение.

Тя отдръпва ръка.

— Сухар.

— Наистина се нуждая от помощта ти.

— Опитах се.

— Няма ли да станеш сериозна за малко?

— С удоволствие.

Тя започва да се обръща със затворени очи и по влажните й устни се разлива сладострастна усмивка. Притискам я надолу и продължавам масажа. Тя се предава.

— Трябва ми информация за един случай, по който работя. Може би познаваш човека.

— Добре де, кой е? — пита разочаровано тя.

— Чувала ли си някога за жена на име Золанда Суейд?

При това име мускулите по гърба й се напрягат и тя надига глава от възглавницата на шезлонга. Сега ме гледа втренчено, доколкото е възможно от тази позиция, а аз продължавам да размазвам хлъзгавия бял крем по кръста й. Изстисквам още малко върху дланта си и изчаквам да се затопли. Сюзан ме гледа мълчаливо.

— Как успя да се сблъскаш със Суейд? — пита накрая тя.

— Значи я познаваш?

— Да — казва Сюзан. — За съжаление.

Тя отново отпуска глава на възглавницата.

— Мислех, че може да сте се срещали. Нали разбираш, при твоята работа и нейните занимания…

— Занимания ли? — Сюзан е заинтересувана, но го прикрива. — Какви по-точно?

— Отвличане на деца.

Настава дълго мълчание. Усещам как тялото й трепва от лека въздишка.

— Да. Коронният номер на Золанда.

— Наричаш я на малко име. Май се познавате по-добре, отколкото предполагах.

— Градът е малък — казва тя.

— Срещали ли сте се?

— О, да — отговаря Сюзан. — Може дори да се каже, че някога бяхме приятелки. Но това беше преди милион години.

— Приятелки?

— Ммм…

— Разкажи ми.

— Какво има за разказване? Беше отдавна.

Позволявам на пръстите си да хлътнат под ластичето на банския към твърдите, заоблени полукълба. Сюзан въздъхва дълбоко.

— Малко си се зачервила по раменете — казвам аз.

— А да ми видиш лицето… Ако продължаваш така, ще трябва да пратим децата в къщата.

— Разкажи ми за Суейд.

— Не ти препоръчвам да си имаш работа с нея — казва Сюзан. — Защо питаш?

— Имам клиент. Той пък си има проблем.

— Чакай да позная. Детето му ли е изчезнало?

— Внучката — уточнявам аз.

— Това е нещо ново. Обикновено жертвите са бащи, получили родителските права.