Митични представи
- Автор: Асприн Роберт Линн
- Серия: Митични приключения #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Митични представи». Краткое содержание книги:
— Трудно ми е да повярвам, че целият този багаж, дето го опакова, са само дрешки — скептично отбелязах аз.
Моят наставник изпухтя:
— Разбира се, че не са. Има и специални ефекти.
— Как, специални ефекти?
— Нищо ли не помниш бре, момче? Споделих с тебе всичко това още когато се видяхме за пръв път. Колкото и да е лесна дадена магия, не можеш да я оставиш да изглежда лесна. Трябват ти няколко паса с ръцете, да издърдориш нещо неразбрано — нали се сещаш, както работеше Гаркин.
Колибата на майстор Гаркин, където за сефте се запознах с магическото изкуство, бе пълна със свещи, флакончета с чудати смески, прашасали книги… беше си истинско тайнствено леговище! Естествено оттогава насам бях открил, че повечето от такъмите му изобщо не са необходими за същинското действие на вълшебствата.
Започнах да прозирам какво има предвид Аахз, щом рече, че ще трябва да се науча да правя зрелище.
— Разполагаме със сума ти работи, които можем да вградим в твоето представяне, Скийв. Преди да си отиде, Исстван остави доста вехтории. А когато ги разопаковаме, нищо чудно да видиш някои познати вещи. Мисля, че имповете са си услужили с част от оборудването на Гаркин и са го домъкнали в хана. Бас ловя.
— Така ли? — попитах, наистина заинтригуван. — Взели ли са бакъреното котле на стария майстор?
— Котле ли? — намръщи се моят первски ментор.
— Нима не помниш? — притекох му се на помощ. — Когато пристигна, ти го използва да пиеш вино от него.
— Вярно, бе! Струва ми се, че го мярнах. Защо?
— Нямам специална причина — невинно отговорих аз. — Просто винаги ми е харесвало.
Докато в началото на своето чиракуване наблюдавах Гаркин, бях проумял, че в това бакърче се крият някакви тайни, които умирах да разбера. А и си давах сметка, че (ако е възможно) бих ги запазил като изненада за Аахз.
— Ще се наложи да сторим нещо и за физическия ти вид — продължи замислено демонът.
— Какво му…
— Прекалено си млад! — отвърна той, предугаждайки въпроса ми. — Никой не назначава млади магьосници. Все искат да вземат някого, дето се е поочукал. Да речем, че ние…
Млъкна внезапно и изви врат, за да поогледа наоколо.
— Момче — бавно произнесе, като изучаваше небето, — твоят змей пак липсва.
На бърза ръка се озърнах. Прав беше.
— Глийп! — викнах. — Тука, приятел.
Драконската глава се появи от дълбините на гъсталака зад нас. От устата му висяха краката на нещо хлъзгаво, но преди да успея да го идентифицирам точно, моят любимец преглътна и онуй, каквото и да беше, изчезна завинаги.
— Глийп! — гордо обяви той, после облиза бърни с дългия си раздвоен език.
— Глупав дракон — мрачно измърмори Аахз.
— Евтин е за хранене — контрирах аз, разчитайки на стиснатата природа на демона.
Докато чакахме звярът да ни настигне, имах достатъчно време да осъзная, че за пръв път нямам нито морални, нито етични проблеми, загдето участвам в един от плановете на Аахз. Ако нищо неподозиращият Родрик Пети се подлъжеше по нашия маскарад и ни наемеше, бях сигурен, че кралят ще получи много повече, отколкото се е договорил.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА:
Ако подобаващите приготовления са направени и всички необходими предпазни мерки — взети, успехът на всяко организирано събитие е гарантиран.