Странник в странна страна
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Странник в странна страна». Краткое содержание книги:
Какстън се намръщи.
— Джил, не бих рискувал с ресторант, ако е някъде по-наблизо от Луизвил. Но тази бричка ще се тътри два часа дотам. Какво ще кажеш за една вечеря в моя апартамент?
— …„попита паякът мухата“. Бен, твърде съм уморена, за да се боричкам с тебе.
— За което никой не те е молил. Честен кръст и да пукна, ако лъжа.
— И това май не ми се нрави. Ако с тебе съм в безопасност, значи съвсем съм изветряла. Добре де, ще ти повярвам.
Какстън натисна няколко бутона. Таксито, което описваше кръгове из небето в режим „изчакване“, веднага се насочи към блока с апартаменти под наем, където живееше Бен. Той набра някакъв номер и се обърна към Джил:
— Захарче, колко време ти трябва да подгизнеш от пиене? Ще трябва да настроя кухнята за пържолите.
Джил помисли.
— Имаш собствена кухня в твоя луксозен капан.
— Нещо такова. Колкото за едни пържоли.
— Аз ще ги приготвя. Подай ми слушалката.
Тя поръча необходимото, след като го попита дали обича цикория.
Таксито ги остави на покрива и слязоха с асансьора до апартамента. Беше старомоден, но единственият белег за разкош се набиваше в очи — жива ливадка в хола. Джил спря пред нея, свали си обувките и зашава с пръсти по хладните зелени стръкове. Въздъхна.
— Ох, че ми е хубаво! Болят ме петите, откакто постъпих като стажант-сестра.
— Ами седни.
— Не, искам краката ми да помнят това усещане и утре.
— Както желаеш.
Той влезе в нишата да сипе нещо за пиене. След малко и Джил отиде при него и започна да домакинства. Намери в асансьорчето за доставки пакета с пържолите и предварително изпържените картофи. Забърка салатата, пъхна я в хладилника, избра комбинацията за пържолите и подгряването на картофите, но не включи цикъла.
— Бен, твоята фурничка няма ли дистанционно?
Той огледа контролното табло и натисна превключвател.
— Джил, ами как щеше да се оправиш, ако трябваше да готвиш на лагерен огън?
— Без да ми мигне окото. Била съм в скаутски отряд. Ами ти, многознайко?
Върнаха се в хола. Джил седна на ливадката и двата се заеха да опитват мартинито. Срещу креслото на Бен имаше стерео, маскирано в момента като аквариум. Той натисна бутона и гупите изчезнаха, за да заеме мястото им лицето на всеизвестния коментатор Огастъс Грийвз.
— …Можем да предположим достатъчно обосновано, че Човека от Марс е упоен, за да не разкрие тези факти. Защото за администрацията би било извънредно…
Какстън го изключи.
— Гъси, приятелче — промълви мило, — не знаеш нищичко, което и аз да не съм надушил. — После сбърчи вежди замислено. — Но може и да си прав, че правителството се е погрижило да бъде дрогиран.
— Няма такова нещо — неочаквано заяви Джил.
— Тъй ли? А ти откъде знаеш, малката?
— Човека от Марс изобщо не е упоен! — Усети се, че избълва повече, отколкото й се искаше, но добави: — Намира се под постоянно лекарско наблюдение, но не го тъпчат с хапчета за щастие.
— Сигурна ли си? Да не си една от сестрите, прикрепени към него?
— Не съм. Аз, такова… Всъщност има заповед да не го доближават жени и яките моряци се грижат за това.
Какстън кимна.
— И аз дочух нещо подобно. Значи изобщо не знаеш дали е на лекарства.
Джил си прехапа устните. Сега беше принудена да изплюе камъчето, за да потвърди вече изтърваното.
— Бен, нали няма да ме издадеш?
— За какво?
— За каквото ще да е.
— Хъм… искаш сериозно обещание, но така да бъде.
— Добре. Сипи ми още малко. — С пълна чаша в ръка, Джил продължи: — Знам, че не дрогират Човека от Марс… защото говорих с него.
Той подсвирна.
— Знаех си аз! Щом се събудих сутринта, казах си: „Виж се с Джил. Тя ти е скрития коз.“ Сладко мое агънце, пийни си още едно мартини. Или още пет. Ето, ако искаш, вземи цялата кана.
— Ей, по-кротко!
— Както предпочиташ. Да ти разтрия ли уморените малки петички? Госпожице, предстои ви интервю. Как…
— Не, Бен! Ти ми обеща. Само да ме споменеш и ще ме изритат от болницата.
— А какво ще кажеш за израза „от проверен и надежден източник“?
— Пак ще ме е страх.
— Нима ще ме оставиш да умра от любопитство, за да изплюскаш сама пържолите?
— О, ще ти кажа каквото знам. Но ти няма да го използваш.
Бен си замълча и тя му описа как е надхитрила часовите. Той я прекъсна, преди да свърши:
— Ей, а можеш ли пак да извъртиш тоя номер?
— Сигурно, но няма да го направя. Рисковано е.
— Добре де, а можеш ли да ме вмъкнеш там? Ще се преоблека като електротехник — работни дрехи, профсъюзна значка, куфарче с инструменти. Само ще ми дадеш ключа и…