Документът на Матлок
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Документът на Матлок». Краткое содержание книги:
Матлок има основание да приеме — по-младият му брат умира от свръхдоза хероин.
Но би ли приел, ако знаеше колко душевни и физически страдания ще донесе на своята възлюбена Патриша? Би ли приел, ако знаеше колко ужас ще донесе на хората край себе си?
— Да, постоянно — потвърди Кресъл.
— Но има и една географска статистика, за която може би не знаете. Концентрирането на трафика на наркотици в щатите на Нова Англия нараства със скорост, надхвърляща темповете във всички други части на страната. Тенденцията е обезпокоителна. От хиляда деветстотин шейсет и осма година се забелязва системно нарушаване на юридическите процедури… Ще ви го обясня в географска перспектива. В Калифорния, Илинойс и Луизиана контролът на наркотиците поне позволява да се задържи равнището. Това е максимумът, който можем да постигнем, докато на международните споразумения им покарат зъби. Но не и в Нова Англия. В тази част нарастването става с бесни темпове. Това се отразява зле на колежите.
— Откъде знаете? — запита Матлок.
— Начините са много, но винаги научаваме твърде късно, за да предотвратим разпространението. Информатори, белязани списъци от средиземноморските, азиатските и латиноамериканските източници, проследяване на швейцарски влогове… това вече са поверителни данни.
Лоринг погледна Кресъл и се усмихна.
— Сега вече знам, че във вашия отдел сте луди — начумерено изрече Кресъл. — Според мен, ако можете да докажете тези обвинения, трябва да го направите публично. На висок глас.
— Имаме си съображения.
— Също поверителни, предполагам — каза Кресъл с лека неприязън.
— Съществува и един вторичен проблем — продължи Лоринг, без да му обръща внимание. — В престижните университети на Източните щати — Принстън, Амхърст, Харвард, Васар, Уилямс, Карлайл — се учат много деца на важни личности. Синове и дъщери на хора от правителствените и промишлените кръгове. Това създава възможност за изнудване, която според нас се използува. Тези хора са болезнено чувствителни на тема „скандали с наркотици“.
Кресъл го прекъсна:
— Ако приемем, че сте прав, което аз не допускам, то ние имаме много по-малко неприятности от другите колежи в Североизточния район.
— Знаем това. Дори смятаме, че знаем защо.
— Това е твърде мъгляво, мистър Лоринг. Кажете точно какво имате предвид. — Матлок не обичаше игрите, които разиграваха някои хора.
— Всяка мрежа за разпространение, която системно обслужва и контролира част от страната, трябва да има своя оперативна база. Централно учреждение, тъй да се каже, команден пост. Повярвайте ми, този команден пост на трафика на наркотици в щатите на Нова Англия е университетът в Карлайл.
Самюъл Кресъл, декан на университета, изтърва чашата си на паркета.
Ралф Лоринг продължи невероятния си разказ. Матлок и Кресъл не помръдваха от столовете си. На няколко пъти Кресъл се опита да го прекъсне и да му възрази, но убедителното изложение на Лоринг му отнемаше доводите. Нищо не можеше да се оспори.
Разследването на университета в Карлайл започнало преди осемнайсет месеца. Началото било положено от залавянето на някакъв счетоводител по време на една от честите проверки за наркотици на френската Служба за сигурност в пристанището на Марсилия. Счетоводителят бил американски гражданин и веднага го изпратили във Вашингтон. В записките на счетоводителя често се срещали съчетанията на координатите „К-22°-59“, неизменно следвани от името „Нимрод“. Отбелязаните градуси обозначавали Северен Кънектикът, но не с точност до една десета. След проследяването на стотици възможни сухопътни маршрути от кейовете на атлантическите пристанища и летищата, имащи връзка с Марсилия, околностите на Карлайл били поставени под най-внимателно наблюдение.
Като част от наблюдението било наредено да се подслушват телефоните на лицата, за които се знаело, че са свързани с разпространението на наркотици от Ню Йорк, Хартфорд, Бостън и Ню Хейвън. Записани били разговори и на лица от подземния свят. Всички разговори, засягащи търговията с наркотици в района на Карлайл били от улични телефонни автомати. Това затруднило подслушването, но все пак не било невъзможно. Отново тайни методи на Службите за сигурност.
С набъбването на папката с информация станал очевиден един изумителен факт: групата в Карлайл била независима. Нямала никакви официални връзки с организираната престъпност, никому не била задължена. Тя ползувала услугите на някои престъпници, но не била използувана от тях. Представлявала здраво изградена групировка, обхващаща повечето университети в Нова Англия. И очевидно не се задоволявала само с наркотици.
Имало доказателство, че групата от Карлайл е проникнала в хазарта и проституцията и дори намирала работа на защитили аспиранти. Освен това, изглежда, гонела някаква цел, излизаща извън рамките на печалбите, присъщи на незаконната дейност. Групата би могла да печели много повече и с по-малко усложнения, ако работела директно с известни престъпници и признати доставчици. Вместо това тя харчела собствени средства за създаване на своя организация. Сама си била господар, контролирала собствени източници и имала собствен пласмент. Но крайните й цели не били ясни.