Измерения на чудесата
- Автор: Шекли Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Измерения на чудесата». Краткое содержание книги:
— Чуйте, чуйте! — развика се Печалбата. — Браво! Е-хей! Добре го каза! Съвсем правилно и неподлежащо на опровергаване!
Кармоди скръсти ръце на гърдите си срещу объркания Кармод. Доста се гордееше със себе си. Трудно е за човек от Земята да пристигне неподготвен в който ще да е Галактически център. По-висшите форми на живот, които може да срещне там, не са непременно и по-умни от хората. В замисъла на всички неща интелектът не означава повече от дългите нокти или здравите копита. Но чуждоземните владеят множество похвати — и словесни, и разни други. Например някои раси могат с приказки буквално да отделят нечия ръка от тялото, а после да се измъкнат с обяснения защо е откъснат този крайник. Известно е, че сблъскат ли се с тези форми на съществуване, хората от Земята дълбоко преживяват своето безсилие, непълноценност и чувството, че не са си на мястото. И понеже обикновено имат всички основания за това, психическите травми съответно стават още по-тежки. Най-често резултатът е пълно психомоторно затормозяване и прекратяване на всички функции, освен най-автоматичните. Повреди от този тип могат да бъдат излекувани само чрез промяна в същността на Вселената, а това, разбира се, е неприложимо на практика. Така че със своята вдъхновена контраатака Кармоди срещна лице в лице и надмогна значителна душевна заплаха за самия себе си.
— Добре говорите — неохотно призна Кармод. — И все пак ще си прибера Печалбата.
— Няма — заинати се Кармоди.
Очите на Кармод светнаха със зловещ блясък. Чиновникът и Вестоносецът припряно се дръпнаха настрана, а Лотарийният компютър промърмори:
— Достойната грешка не бива да се наказва — и изприпка от стаята.
Кармоди упорито остана на мястото си, защото и без това нямаше къде да се дене. Печалбата прошепна:
— Отбягвай опасностите! — и се сви до кубче с големина около три сантиметра.
От ушите на Кармод се разнесе бръмчене, около главата му затрепка виолетов ореол. Вдигна ръце и капки разтопено олово се стекоха от пръстите му. Пристъпи страховито напред и Кармоди безпомощно стисна клепачи.
Нищо не се случи. Кармоди пак отвори очи.
През краткия промеждутък Кармод явно бе размислил, отказал се бе от войнствеността, сега се извръщаше да си ходи с приветлива усмивка на лице.
— След по-зрели разсъждения — лукаво изрече Кармод, — реших да се откажа от правата си. Малко далновидност е добре дошла, особено в толкова неорганизирана Галактика като тази. Кармоди, може пак да се срещнем, а може и да не се срещнем. Не зная коя от възможностите ще бъде по-благоприятна за тебе. Сбогом, Кармоди, и приятни пътешествия.
Като наблегна зло на последните думи, Кармод си тръгна по начин, който Кармоди сметна за странен, но ефектен.
ВТОРА ЧАСТ
КЪДЕ Е ЗЕМЯТА?
ПЕТА ГЛАВА
— Е — каза Печалбата, — това беше. Уверен съм, че за последен път виждаме онова грозно създание. Кармоди, да потегляме към дома ти.
— Превъзходна идея! — съгласи се Кармоди. — Вестоносецо! Искам веднага да си тръгна за дома.
— Съвсем нормално настроение — отбеляза Вестоносецът, — а и напълно съответстващо на действителността. Бих казал, че трябва да си отидете, при това възможно най-бързо.
— Тогава ме заведете у дома — предложи Кармоди.
Вестоносецът поклати глава.
— Не е моя работа. От мен само се искаше да ви доведа тук.
— А чия работа е в такъв случай?
— Ваша работа си е, Кармоди — намеси се Чиновникът.
Кармоди се почувства като удавник. Вече започваше да разбира защо Кармод се отказа толкова лесно. Той каза:
— Вижте какво, приятели, страшно ми е неприятно да ви досаждам, обаче наистина имам нужда от малко помощ.
— Ох, добре де — възкликна Вестоносецът. — Дайте ми координатите и аз лично ще ви заведа дотам.
— Координатите ли? Нищо не знам за тях. Това е планета на име Земя.
— Хич не ми пука, ако ще и да се казва Зелено Сирене — сопна се Вестоносецът. — За да бъда полезен, необходимо ми е да знам координатите.
— Но нали току-що бяхте там — напомни му Кармоди. — Дойдохте на Земята и ме доведохте тук!
— Може и така да е изглеждало за вас — търпеливо обясни Вестоносецът. — Но въобще не е така. Аз просто отидох в координатната точка, дадена ми от Чиновника, който на свой ред я е получил от Лотарийния компютър. Вие си бяхте там, така че ви доведох тук.