С огън и чук
- Автор: Силверберг Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красномир Крачунов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С огън и чук». Краткое содержание книги:
— Вие, разбира се, знаете, че за да изтръгнем тази тайна, бихме могли да подложим и вас на мъчения. Ние, представителите на Империята, много се интересуваме от този Чук, Дуайър.
Рас се усмихна криво. Всички изведнъж много се заинтересуваха от Чука. И дейността на мнозина палачи разцъфтя.
— Усмихвате се?
— Да, милорд. Този Чук — знаете ли, него чисто и просто го няма. Той е една от нашите легенди. Мит. Баща ми се опита да докаже това на вашите следователи, но те се престараха. Сега вие ще започнете да ме измъчвате и също най-вероятно ще ме убиете. Нима не е забавно?
Посланикът го погледна студено.
— Твърдите, че това е мит? И значи заради някакъв си мит аз пресякох половината Галактика…
— Затова пък назряващият бунт на Дикран е повече от реален — плахо му напомни Проконсул Кварлоо.
— Ах, да… Бунтът. А този Чук на Елдрин е мит? Нека. Момко, но какво тогава те довя на Дикран?
— Получих покана да дойда тук — наивно каза Дуайър.
Пуснаха го след половин час. Рас твърдо играеше ролята на простак. Посланикът и Проконсулът, изчерпили силите си, съвсем ясно разбраха, че нищо няма да измъкнат от него. Той даде обещание да не напуска града и го пуснаха.
Щом излезе от резиденцията на Проконсула, до него приближи някакъв непознат, целият загърнат в наметало, и шепнешком го попита:
— Вие ли сте Рас Дуайър?
— Може би.
— Току-що ви разпитва Проконсулът, нали? Говорете или ще ви пробода с ножа!
— Да — призна Дуайър. — Кой сте вие?
— Напълно възможно е да съм ви приятел. Ще тръгнете ли с мен?
— А нима имам друг избор?
— Не — отвърна непознатият.
Дуайър вдигна рамене и не се възпротиви, когато непознатият го поведе малко по-надолу по улицата към очакващия ги малък син капковиден автомобил. С жест му заповяда да седне до него и тръгнаха.
Дуайър не се мъчеше да запомни улиците, по които минаваха. Шофьорът явно избираше най-заобиколния и заплетен маршрут, така че всеки опит да се оправи беше безнадежден.
Най-сетне спряха пред ниска сграда от светлокафяви тухли, построена в популярния тук уродлив стил, имитация на старинен.
— Слизаме — подхвърли му тайнственият непознат.
Заедно слязоха от автомобила и влязоха в старото здание. Вътре ги посрещнаха двама стражи с невъзмутими лица. Дуайър нямаше търпение да разбере какво е това заговорническо гнездо, където е попаднал. Той дори започна да си мисли, че може би за него ще бъде много по-безопасно да се върне на Елдрин.
— Това ли е Дуайър? — неприветливо попита някакъв мъж със странен акцент.
Онзи, който го докара, кимна.
— Доведете го — заповяда неприветливият мъж.
Бутнаха Дуайър в ярко осветена стая, покрай стените бяха наредени шкафове, пълни с книги. Мебелите бяха изтъркани и отдавна излезли от мода. На изпочупените столове седяха трима-четирима човека.
Неприветливият мъж се обърна към Дуайър:
— Налага се да ви се извиня за много неща. Първо, че не успяхме да се свържем с вас, преди да ви хванат имперските жандари, и, второ, за тази тайнственост, с която се отнасяха с вас, след като ви пусна Кварлоо.
— Доколкото разбирам, не ми остава нищо друго, освен да приема извиненията ви — съгласи се Дуайър. — Къде съм и какво става тук?
Човекът с неприветливото лице се представи пръв:
— Аз съм Блайр Марш и съм от Дервонар. Чували ли сте за тази планета?
— Столицата на Империята, нали?
— Да. Познавам Империята от собствен опит. Тя цялата е изгнила. Готова е да падне от най-малкия удар.
— И какво от това?
— Точно затова дойдох на Дикран. Създадох тук организация и бих желал и вие да се присъедините към нея. Тъкмо ние имаме намерение да нанесем на Империята този пръв и единствен удар.
III
Император Дервон IV отделяше много повече внимание на съобщенията от системата Елдрин, отколкото откъдето и да било другаде. Към всичко, което по какъвто и да е начин бе свързано със събитията там, той проявяваше толкова целенасочен интерес, че почти не му оставаше време да се занимава с други най-различни затруднения. А съобщения за такива идваха в столицата от много планети.
Затова пък изпитваше удовлетворение, че не губи напразно времето си. Повече от всекиго другиго той съзнаваше, че тронът му се клати, и се мъчеше да изпревари заплахата за Империята, която би могла да възникне във връзка със събитията в системата Елдрин.
— Какви доклади имаме днес от вашия Посланик на Дикран, Ховлек? — попита Императорът своя министър.
— Все още нищо ново, Ваше величество.