Любовна история в един оказионен магазин през XXI век
- Автор: Йънг Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Искра Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовна история в един оказионен магазин през XXI век». Краткое содержание книги:
— Как се става доброволен нудист, господин съдия?
— Чрез доброволен ексхибиционизъм. Всичко хубаво, мис Грил.
— Всичко хубаво… и благодаря ви.
Тя си отиде вкъщи, за да си опакова нещата. Майка й и баща й я чакаха в кухнята.
— Долна уличница! — каза майка й.
— Само като си помисля, че собствената ми дъщеря… — каза баща й.
Без да каже нито дума, тя прекоси стаята и се отправи по рампата към спалнята си. Не й отне много време да опакова багажа си — освен книгите нямаше почти нищо. Минавайки през кухнята, се спря. колкото да каже довиждане. Родителите й се облещиха.
— Почакай — каза баща й.
— Почакай! — каза майка й.
Арабела отпътува, без дори да ги погледне в огледалото на колата си.
Като напусна „Макадъм плейс“, тя се отправи към централния площад. Въпреки че беше късно, все още имаше хора. Първо свали твърдата си шапка. После съблече и колата-рокля. След това, осветена от мигащата реклама на „Големия джим“, застана сред увеличаващата се тълпа и зачака специалната полиция за борба с порока да дойде и я арестува.
Едва на сутринта я закараха в резервата. На входа имаше надпис: „ВХОД РАЗРЕШЕН САМО ЗА СЛУЖЕБНИ ЛИЦА“. Надписът беше прясно покрит с черна боя, а над него набързо беше написано следното: „ЗАБРАНЯВА СЕ НОСЕНЕТО НА МЕХАНИЧНИ СМОКИНОВИ ЛИСТА“. Полицаят от лявата й страна се намръщи зад предното си стъкло.
— Пак един от тарикатските им номера! — измърмори той.
Хауърд я посрещна на вратата. Щом видя очите му, тя разбра, че всичко е наред, и след миг, забравила голотата си, беше в прегръдките му и плачеше на ревера му. Той я притисна до себе си и пръстите му усетиха плата на палтото й. Тя чу гласа му, който сложи край на безрадостните й години:
— Знаех, че ни наблюдават, и нарочно ги оставих да ни хванат заедно — надявах се, че и теб ще изпратят тук. После като не те изпратиха, се надявах, молих се да дойдеш доброволно. Скъпа, толкова се радвам, че дойде! Тук ще ти хареса. Аз си имам къщичка с голям заден двор. Има обществен басейн, женски клуб, любителски отбор по…
— А има ли пастор? — попита го тя през сълзи.
Той я целуна.
— Има и пастор. Ако побързаме, ще го сварим, преди да е тръгнал на сутрешната си обиколка.
Те тръгнаха заедно надолу по алеята.