Ди Гунан
- Автор: ван Хюлик Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Груева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ди Гунан». Краткое содержание книги:
И съдията Ди разреши на Хун да се оттегли.
Глава III
Кун открива грешка в самоличността на труповете; преоблечен като лечител, съдията Ди тръгва да продава церове
На другата сутрин съдията Ди стана рано и след като си направи тоалета и закуси, нареди на своите хора да отидат пред странноприемницата, където около труповете на търговците се бяха струпали стражници и чиновници от съдилището. Магистратът напусна покоите си и се отправи към странноприемницата на Кун, където беше подготвено импровизирано съдилище. Седна зад високата маса и нареди да доведат Кун.
— Ти твърдиш, че си невинен — обърна се съдията към него, — но, тъй или иначе, твоята странноприемница е главната сцена, на която са се разиграли събитията. Тъй че в никакъв случай не можеш да се смяташ незасегнат от делото. Най-напред трябва да установим имената на жертвите, за да протече следствието според правилата.
— Когато тези двама мъже пристигнаха в странноприемницата — започна Кун, — ги попитах за имената им. Единият се наричаше Лю, другият — Шао. Двамата бяха заети с разопаковането на багажа си и не исках да ги безпокоя повече, та не можах да науча собствените им имена.
Съдията поклати глава, взе четката и написа с ален туш на една бланка: „Индивид от мъжки пол, фамилно име Лю.“ После нареди на регистратора на смъртните случаи да направи оглед на трупа. Регистраторът показа почтително, държейки го с две ръце, написания от съдията документ и с помощта на Цао Сан и другите стражници пренесе трупа на жертвата вляво от масата на трибунала.
— Моля негово превъзходителство — каза той — да нареди на Кун Уандъ да установи самоличността на мъртвеца, назован Лю.
Съдията издаде нареждане. Колкото и да беше притеснен, на Кун не му оставаше друго, освен да се приближи до покрития с кръв труп. Треперейки неудържимо, той положи огромно усилие да се овладее и се взря в жертвата.
— Това действително е така назованият Лю, който прекара нощта в моята странноприемница — потвърди той.
Регистраторът разстла тръстикова рогозка и нареди да положат тялото отгоре. Почисти го с топла вода, огледа го сантиметър по сантиметър и каза:
— Труп от мъжки пол. Рана от нож зад рамото, дълга около два и половина пръста и широка половин пръст. Отляво рана от удар с крак, дълбока половин пръст и е диаметър пет пръста. Рана от нож в гърлото, три пръста дълга, половин сантиметър широка. Трахея и артерия прерязани.
Помощниците на регистратора потвърдиха данните от огледа и документът бе положен на съдийската маса. Магистратът прочете замислено написаното, после излезе иззад масата и сам разгледа трупа. След като се увери в достоверността на заключенията, удари червения си печат върху протокола. После нареди да поставят тялото във временен ковчег и да окачат съобщение за населението, призоваващо всеки, който е познавал покойника, да се яви в съдилището.
След като се върна на мястото си, съдията взе нова бланка и написа с червения туш: „Фамилно име Шао.“ После регистраторът извърши същите операции и на Кун бе наредено да потвърди самоличността на трупа. Той пристъпи с наведена глава и я вдигна едва пред мъртвото тяло. Изведнъж отскочи рязко, с разширени от ужас очи. От устата му излязоха някакви несвързани звуци и той се строполи на пода в несвяст.
Съдията Ди разбра, че става нещо необичайно. Нареди на сержант Хун да свести Кун, за да даде необходимите обяснения за продължаване на разследването. В залата цареше гробно мълчание. Всички погледи бяха приковани в Кун.
Сержантът му помогна да седне на пода и нареди на съпругата му да донесе чаша сладък чай. Зрителите, които отначало се раздразниха от прекъсването и вече се приготвяха да си тръгват, отново утихнаха и наблюдаваха със затаен дъх развоя на събитията.
След няколко минути Кун се свести и се опита да каже нещо. Чу се накъсан, едва доловим шепот:
— Това… не е… той. Има грр… ешка!
— Негово превъзходителство чака вашите обяснения — каза му Хун. — Хайде, говорете, каква е грешката?
— Това не е правилният труп! — успя най-сетне да изговори Кун. — Господин Шао беше млад човек, а този тук е възрастен мъж с бакенбарди. Това не е моят клиент. Сигурно има грешка. Моля негово превъзходителство да разреши тази загадка!