Извънкласно четене
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Татяна Балова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Извънкласно четене». Краткое содержание книги:
Но въпреки очакванията клиентът не беше във възторг и не започна да сипе благодарности. По изпитото лице с изцъклени очи се изписа крайна почуда, но между другото още в следващия миг я смени облекчение.
— Забравяте, че този човек няма пари! — триумфално възкликна той. — Напълно неплатежоспособен субект е! Няма да може да ви плати. Нали ви казах, че всичките му спестявания са изядени от шарлатаните и измамниците!
— Вече го разбрах. И все пак ще се помъча да помогна на жена ви.
От думите му анонимът някак изведнъж посърна. Примигна уморено и разтърка клепачи. После каза с покруса:
— Защо си мислите, че става дума за мен? Просто ви обрисувах една трудна ситуация.
Тогава вече Ника избухна доста по-сериозно от предишния път.
Скочи толкова рязко, че столът му отлетя назад, и се разкрещя срещу псевдо-Кузнецов по най-невъздържан и недостоен начин. Не, във филипиката му нямаше оскърбления, но думата „съвест“ отекна три пъти, а изразът: „с какво право“ — цели четири пъти. На руския англичанин днес му ставаше дявол знае какво — самият той не можеше да се познае. Сигурно несъществуващият бръснач му дойде прекалено.
Гаднярът слушаше тавтологиите му внимателно, без да проявява ни най-малки признаци на разкаяние или обида. В очите му се четеше нещо като радостна изненада.
Чула шума и виковете, в кабинета влетя Валя. Тоест, чул, защото жената-вамп, която тази сутрин бе дошла на работа и само преди половин час бе поднесла на шефа си чай, бе успяла да се трансмутира в строен младеж с бръсната глава. Гримът и лилавата перука бяха изчезнали, обувките с десетсантиметрови токове се бяха сменили с тежки кубинки; блузката — с асиметричен пуловер груба плетка. Тази метаморфоза означаваше, че асистентът на Фандорин, капризна и непредсказуема личност, е сгрешил в дефиницията на днешния ден и междувременно е сменил цвета му от розов на син.
Валя Глен се беше появил на този свят като същество от мъжки пол, но в процеса на израстване и съзряване противоречивото позициониране на странния младеж бе изгубило своята определеност. Понякога на Валя му се струваше, че е мъж (такива дни биваха наричани сини), а понякога — че той, тоест тя, е жена (тогава настроението се наричаше розово). Отначало Фандорин се стряскаше от интерсексуалността на своя помощник и все не можеше да се оправи с граматиката — как да казва: „Пак си флиртувала с клиента“ или: „Пак си флиртувал с клиентката!“ Но после свикна. В розови дни използваше глаголи и прилагателни от женски род, а в сини — от мъжки, добре, че беше трудно да ги сбърка, защото Валя говореше с два различни гласа — тенор и контраалт.
Така че андрогинът, който бе успял да пребоядиса днешната дата в небесен цвят, нахлу в кабинета и войнствено се хвърли към посетителя.
— Вас ист лос, шеф? Ей сега ще го делитна тоя гоблин и — в баскета!
Светкавичната смяна на половата идентификация изобщо не влияеше върху речника на Валя — във всяка от своите същности той се изразяваше толкова своеобразно, че човек, който не му беше свикнал и не знаеше езици, не можеше да го разбере. За всичко беше виновно хаотичното образование: Глен беше учил в швейцарски пансион, в американско хайскул и в закрито католическо училище близо до Париж, но навсякъде — по малко, и бе усвоил по някоя дума. Николас изтръпваше от мисълта, че след сто години цялото човечество ще се глобализира и ще се изразява горе-долу по същия начин. А също и че ще изглежда така. Но засега, слава Богу, Глен можеше да бъде смятан за екзотично същество.
Досрамя го — както заради собствените му викове, така и заради невъзпитания асистент. Фандорин махна на Валя да изчезне, извини се пред посетителя и довърши с думите: „Трябва да ме разберете.“
— Добре де, разбирам — снизходително се обади нереализираният клиент и изпрати Валя с поглед. — Този младеж много прилича на секретарката ви. Да не й е роднина? И той ли работи при вас?