Възходът на Дерините
- Автор: Курц Катрин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Алена Ликова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възходът на Дерините». Краткое содержание книги:
Съдбата на Дерините — рицарите магьосници, и, разбира се, съдбата на Единадесетте царства зависят от способността на Келсън да потуши бунта по всякакъв начин… дори чрез забрана на магиите!
Нигел изглеждаше сериозен, почти спокоен, коленичил с безжизнената глава на Брайън в скута си. Пръстите му дълго и нежно галеха правата черна коса по спокойното чело, а мислите му витаеха в посока, известна единствено нему.
А Роджиър гледаше, без да вижда, очите му следяха само пръстите на Нигел, устните му машинално произнасяха литанията, но не проумяваше онова, което виждаше и изричаше.
По-късно младият принц щеше да си спомня главно за Иуон, дълго след като другите подробности на деня отшумяха милостиво от съзнанието му. Иуон бе намерил отнякъде червената ловджийска шапка на Брайън, сега изпоцапана и изпотъпкана в суматохата и ужаса на изминалите минути.
Белоснежното перо на шапката бе оцеляло по някакво чудо. Чистотата му бе неопетнена, не се бе счупило. Иуон притисна шапката до гърдите си и перцето затрептя почти хипнотизиращо пред очите на Келсън.
Иуон внезапно забеляза омагьосания му поглед и се втренчи в шапката и полюшващото й се перо, сякаш никога не ги бе виждал преди. Последва миг на колебание. После той бавно взе перото в огромната си дясна ръка и го прегъна, докато се счупи.
Келсън трепна.
— Кралят е мъртъв… Ваше Величество — глухо измърмори Иуон с пепелявобледо лице под гъстите си рижави коси и мустаци.
Той бавно разтвори ръка и се загледа в счупения край на перото, което леко политна и кацна на рамото на Брайън.
— Зная — отвърна Келсън.
— Какво трябва… — гласът на Иуон се задави от чувства и той подхвана отново. — Има ли някакъв начин…
Не можа да продължи, раменете му се разтресоха конвулсивно и той зарови лице в шапката на Брайън.
Нигел вдигна поглед от лицето на мъртвия си брат и докосна рамото на стария воин.
— Не се измъчвай, Иуон — тихо каза той. Отпусна ръка, взря се в Брайън още веднъж и срещна очите на племенника си.
— Сега ти си крал, Келсън — продума нежно той. — Какво ще заповядаш?
Келсън отново сведе поглед към мъртвия си баща, после освободи ръката си и скръсти ръцете на краля върху гърдите му.
— Най-напред — произнесе той решително — изпратете хора да повикат генерал Морган.
Втора глава
Даже първенци седнаха и говореха против мен