Отмъщението на Калиостро
- Автор: Льоблан Морис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Г. Жечкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отмъщението на Калиостро». Краткое содержание книги:
По време на Втората световна война седемдесет и шест годишният писател напуска Париж и при едно посещение при сина си настива в неотопления влак и умира на 6 ноември 1921 година в Перпинян.
„ТРЕНЕВ & ТРЕНЕВ“
Инспектор Русо отново вдигна рамене.
— Възможно е… Но не съм очевидец.
— Нито пък аз…
— Следователно нищо не доказва, че работите са се случили точно тъй или че господин Бартелми не е подготвил сам посегателството, на което госпожица Гаварел стана жертва.
— Нищо не доказва това действително — съгласи се Раул. Стана късно. Помощник-инспекторът трябваше да се върне в Париж, а стомахът на господин Руслен почваше да се обажда. Той тихичко попита слугата дали наоколо се намира някакъв добър ресторант.
— Господин следовател — каза Раул д’Аверни, — ако желаете да приемете поканата ми да вечеряте с мен, мисля, че не ще се нахраните лошо…
Той покани и главния инспектор, който отказа с негодувание, тъй като не искал да прекъсва следствието. Ролан извика настрана Раул д’Аверни и каза развълнувано:
— Господине, вярвам във вас… За сестра ми ще бъде отмъстено, нали?… Толкова я обичах…
Той потвърди:
— Ще бъде отмъстено. Но, струва ми се, вие можете най-много…
Погледна я право в очите и повтори:
— Разберете добре, госпожице, вие най-много можете да ни помотаете. Има една ужасна загадка, върху която няма никаква светлина. Не преставайте да мислите за нея! Спомнете си дали вашата сестра не е имала неприятел, дали няма нещо в живота й, което да е събудило ревност или омраза… И ни дръжте в течение. От моя страна… Аз изцяло ще се посветя на вас… И ще успеем.
IV
ИНСПЕКТОР РУСО АТАКУВА
Обядът, който Раул даде и на който присъства и Фелисиен-Шарл, зарадва много господин Руслен, който изказваше възхищението си с постоянни комплименти и възклицания.
— Чудесен рак… Ами виното!… А тая кокошчица!…
— Знаех слабостите ви, господин следовател — каза му Раул д’Аверни.
— Я виж! От кого?
— От един мой приятел, присъствал при разкриването на прочутата афера на замъка д’Орсак, където вие направихте чудеса.
— Аз? Просто оставих работите да си вървят по реда.
— Да, познавам теориите ви. Когато има любовна драма, самите актьори на драмата чрез разнищването на страстите си разпръсват мрака.
— Много жалко, че и днес не е така. Кражба на пари, на огърлица… Никакъв интерес.
— Кой знае? На Елизабет Гаварел е била устроена клопка.
— Да, клопката с прерязаната стълба. Но наистина, вие много ли вярвате на тая предумишленост? Вярвате ли, че има две различни дела?
— Господин инспектор, не виждайте в мен детектив, а любител с дребни таланти… Не… Много съм чел. Ала никога детективски романи: това ме изморява. Но „Съдебен вестник“… И разкази за истински престъпления. От тия четива съм извлякъл опит и съм изградил своите възгледи Понякога верни… Понякога грешни… Които в някои случаи ми помагат да говоря наслуки… И да учудвам второразредни полицаи… Като тоя добряк Русо. Истината е, че всичко е дяволски тъмно! Едно само е ясно: господин Гаварел не иска да бъде заподозрян, че е крил банкноти. Да допуснем, че се намери сивата платнена торбичка. За какво би му послужила тя, ако в нея вече няма нищо?
— Правилно — каза господин Руслен. — Първата грижа на крадеца ще бъде да разшие торбичката и да заграби съдържанието й. Така че шансът да се намерят банкнотите е малък…
Фелисиен мълчеше. През време на вечерята той с внимание слушаше Раул д’Аверни, но не се обади.
Към три часа господин Руслен заведе събеседниците си в градината на „Клематитите“, където отново намериха инспектора.
— Е, господин инспектор, нещо ново? Русо прие най-надменния си вид.
— Нищо особено. Ходих в клиниката да наобиколя господин Жером Елмас и говорих с лекарите. Макар животът му да не е в опасност, не позволиха основно да го разпитвам. Всичко, кое то ми каза, е: сторило му се, че типът, който го последвал и нападнал, излязъл от пътечката, водеща към езерото.
— А злодейският нож?
— Невъзможно е да се намери.
— Другият ранен?
— Неговото състояние е все тъй тежко и още не смеят да се произнесат.
— За него никакви сведения ли няма?