Елантрис

— Черно? — попита Сарене.

— Разбира се. Ти… ти си… — Ешен се запъна.

— В траур — осъзна Сарене. Тя тропна с крак раздразнено. Черното не беше от любимите й цветове.

Ешен кимна.

— Можеш да облечеш някоя от тях на погребението довечера. Службата ще е чудесна. Аз се погрижих. — Сетне отново заговори за любимите си цветя, след което премина на неприязънта си към фьорденската кухня. Сарене я избута нежно, но твърдо към вратата, докато кимаше учтиво. Щом стигнаха до коридора, се оправда, че е уморена от пътуването, и затвори вратата, прекъсвайки дрънкането на кралицата.

— Това ще ми писне твърде бързо — промърмори си Сарене.

— Кралицата наистина има рядък талант за разговори, милейди — съгласи се дълбок глас.

— Какво откри? — попита Сарене и започна да преглежда черните рокли, докато Аше влиташе през отворения прозорец.

— Не намерих толкова много сеони, колкото очаквах. Помня, че едно време градът гъмжеше от нас.

— И аз го забелязах. — Сарене вдигна една рокля пред огледалото, но поклати глава и я остави. — Явно нещата тук вече са различни.

— Така е. Съгласно инструкциите ви, разпитах останалите сеони какво знаят за ненавременната кончина на принца. За съжаление те не искаха да обсъждат събитието. Смятат, че е твърде злощастно принцът да умре тъкмо преди сватбата.

— Особено за него — измърмори Сарене и се съблече, за да изпробва една рокля. — Аше, става нещо странно. Мисля си, че принцът може да е убит.

— Убит ли, милейди? — Аше прозвуча неодобрително и примигна за момент. — Кой би сторил подобно нещо?

— Не знам, но… има нещо странно около смъртта му. Виж кралицата например. Не изглеждаше отчаяна, докато говорехме. Човек би предположил, че ще е поне малко наскърбена, след като синът й е умрял вчера.

— За това си има просто обяснение. Кралица Ешен не е майка на принц Раоден. Той е син на първата жена на Ядон, която е починала преди дванайсет години.

— Кога се е оженил за нея?

— След реод. Няколко месеца след като взе престола.

Сарене се намръщи.

— Все още съм подозрителна — реши тя и посегна несръчно да закопчае роклята. След това се огледа критично в огледалото. — Е, поне ми става, макар че изглеждам бледа. Боях се, че ще ми стигне до коленете. Арелонските жени са неестествено ниски.

— Щом казвате, милейди — отвърна Аше.

И двамата знаеха, че на арелонските жени им нямаше нищо. Дори в Теод Сарене беше с една глава по-висока от нормалното. Баща й я наричаше Леки, като тънката летва, която маркираше голлинията на любимия му спорт. Въпреки че бе понаедряла със съзряването си, тя си оставаше неоспоримо дългуреста.

— Милейди — прекъсна размишленията й Аше.

— Да, Аше?

— Баща ви очаква да говори с вас. Мисля, че заслужава да научи новините.

Сарене кимна, потискайки въздишката си, а Аше започна да пулсира с ярка светлина. След малко кълбото се разтопи и оформи глава. Крал Евънтео от Теод.