Отменена присъда
- Автор: Коннелли Майкл
- Серия: Хари Бош #16
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отменена присъда». Краткое содержание книги:
Но това дело има сериозен политически аспект и Холър трябва да се изправи срещу прочут адвокат. Бош успява да издири изчезнала свидетелка, чиито показания са били решаващи за първата присъда, но вече не са актуални. Освободеният под гаранция Джесъп е любимец на пресата, но поведението му нощем кара Холър и Бош да се опасяват от най-страшното — че убиецът може да нанесе нов удар.
Романът „Отменена присъда“ е най-безпощадният трилър на Майкъл Конъли и е написан с дълбочината, ритъма и проницателността, спечелили на този автор най-големите награди в света на съспенса.
— Не разчитай на това, убиецо — предупреди го младият детектив. — Гепили сме те за ташаците.
Бош разбираше, че Чу се опитва да го предизвика, да го накара да се изпусне. Само че подхождаше аматьорски, а Джесъп беше прекалено опитен, за да се върже.
Макар и след шест часа почти пълно мълчание, този разговор започваше да омръзва на Хари. Той включи радиото и хвана края на репортаж за пресконференцията на прокуратурата. Увеличи го, за да може Джесъп да го чува, а Чу — да млъкне.
— Уилямс и Холър отказаха да коментират доказателствения материал, но намекнаха, че не са толкова впечатлени от ДНК експертизата, колкото Щатският върховен съд. Холър потвърди, че откритата по роклята на жертвата ДНК не е на Джесъп, но посочи, че това не го оневинява автоматично. Холър е известен адвокат и за пръв път ще представлява обвинението в дело за убийство. Тази сутрин по нищо не личеше да изпитва каквито и да е колебания. „Ние отново ще искаме по това дело да бъде издадена смъртна присъда.“
Бош намали звука и погледна в огледалото. Джесъп продължаваше да зяпа навън.
— Какво ще кажеш за това, Джесъп? Той ще иска смъртна присъда.
— Само се перчи тоя задник — отегчено отвърна затворникът. — Пък и в тоя щат вече не екзекутират никой. Знаеш ли к’во значи „отделение на смъртниците“? Значи, че ти дават самостоятелна килия и можеш да гледаш к’во дават по телевизията. Значи по-голям достъп до телефон, храна и посещения. Мама му стара, надявам се да поиска смъртна присъда, бе човек. Ама няма значение. Т’ва са пълни глупости. Цялата тая работа е глупост. Заради парите е.
След последните думи се възцари дълго мълчание, докато Бош най-после лапна въдицата.
— Какви пари?
— Мойте. Само глей, те ше ми предложат споразумение. Адвокатът ме предупреди. Ше искат да приема споразумението и ше пледират, че излежаното време ми стига, та да не се налага да ми изплатят паричките. Ей за т’ва е ’сичко, ебати, а вие двамата сте едни прости превозвачи, мамка му.
Бош мълчеше. Чудеше се дали е вярно. Джесъп съдеше градските и окръжните власти за милиони. Дали повторният процес бе просто политически ход, целящ да спести пари? И градът, и окръгът се самоосигуряваха. Съдебните заседатели обичаха да наказват безлики корпорации и бюрокрации с неприлично големи суми. Съдебни заседатели, убедени, че прокуратурата и полицията несправедливо са хвърлили невинен човек в затвора за двайсет и четири години, щяха да са невероятно щедри. Една осемцифрена присъда щеше да е катастрофална и за градския, и за окръжния бюджет, дори да си поделяха сметката.
Но ако успееха да сключат сделка с Джесъп и той се признаеше за виновен, за да си осигури свободата, гражданското дело щеше да бъде прекратено. И той щеше да изгуби парите за книгата и филма, на които разчиташе.
— Звучи логично, нали? — рече арестантът.
Бош погледна в огледалото, видя, че Джесъп го наблюдава, и отново насочи вниманието си към пътя. Усети, че телефонът му вибрира, и го извади от сакото.
— Искаш ли аз да се обадя, Хари? — попита Чу.
С което му напомняше, че е незаконно да разговаряш по телефон, докато шофираш. Бош не му обърна внимание и отговори. Търсеше го лейтенант Гандъл.
— Наблизо ли си, Хари?
— Тъкмо отбивам от сто и първо.
— Добре. Просто исках да те предупредя. Пред затвора се е събрала цяла тълпа репортери. Среши се.
— Ясно, но вероятно ще оставя партньора ми да се покаже пред камерите.
Той се озърна към Чу, без да му обяснява нищо.
— Както решиш — отвърна Гандъл. — А после?
— Той се позова на правото си да не говори, тъй че просто ще го вкараме в затвора. След това трябва да се срещна с прокурорите. Имам въпроси към тях.
— Сигурни ли са, че могат да осъдят тоя тип, Хари?
Бош погледна в огледалото. Джесъп отново зяпаше през прозореца.
— Не знам, лейтенант. Когато разбера, ще ти кажа.
Няколко минути по-късно влязоха в задния паркинг на затвора. На рампата пред входа чакаха неколцина оператори с телевизионни камери. Чу се поизправи на седалката.
— Арестантското дефиле, Хари.
— Да. Ти ще го вкараш.
— Хайде да идем двамата.
— Не, аз оставам.
— Сигурен ли си?
— Абсолютно. Само гледай да не ми забравиш белезниците.
— Ясно.
Паркингът беше задръстен с репортерски ванове, чиито антени бяха готови за директно излъчване. Но бяха оставили мястото точно пред рампата свободно и Бош спря там.
— Добре, готов ли си, Джесъп? — попита Чу. — Време е за шоу.
Арестантът не отговори. Младият детектив слезе и отвори задната врата.