Последна песен
- Автор: Спаркс Николас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Последна песен». Краткое содержание книги:
Вероника среща Уил, чаровното момче с лешникови очи, с когото открива трепетите на първата любов. Намерила пътя към прошката, тя отключва сърцето си за своя баща и от разбунтувана тийнейджърка се превръща в зряла млада жена.
И въпреки изпитанията на съдбата любовта е тази, която успява да заличи всеки мрачен спомен и да излекува и най-болезнените рани.
Защо ли не се изненада?
Играта внезапно й додея. Обърна се да си върви точно когато нов сервис прелетя над мрежата. Тя дочу неясен вик — противниковият отбор явно бе посрещнал трудно удара — ала преди да направи и две крачки, усети как зрителите около нея започнаха да се блъскат. За миг и тя изгуби равновесие.
Твърде дълъг миг.
Обърна се и видя как един от играчите се втурва на пълни обороти към нея, вперил поглед в своенравната топка. Не успя да се отмести от пътя му. Той я сграбчи за раменете, опитвайки се да спре и да я задържи да не падне. Рони усети, че ръката й рязко отскача и като омагьосана проследи как капачката на пластмасовата чаша отлита настрани, а газираната вода плисва върху лицето и блузата й.
В този момент настана затишие. Съвсем отблизо очите на кестенявото момче се взираха ужасено в нея.
— Добре ли си? — попита я задъхано.
Усети как поточетата газирана вода се стичат по лицето й и мокрят блузата. Някой от тълпата се разсмя. И защо не? Нима би могла да мечтае за по-прекрасен ден?
— Добре съм — отсече тя.
— Сигурна ли си? — момчето поне изглеждаше искрено загрижено. — Силничко те блъснах.
— Просто ме пусни — процеди тя през зъби.
Сякаш едва сега осъзнал, че още я стиска за раменете, младежът отдръпна рязко ръце. Отстъпи назад, посегна механично към гривната и я завъртя разсеяно.
— Наистина съжалявам. Гледах топката и…
— Знам какво правеше — отвърна Рони. — Оцелях, нали?
Обърна се и закрачи, пришпорвана от желанието да се измъкне оттук възможно най-бързо. Дочу как зад нея някой извика:
— Хайде, Уил! Да продължаваме играта!
Ала докато се провираше из тълпата, някак — незнайно как — усети, че младежът я проследява с поглед.
Блузата й не беше напълно съсипана, но това не я успокояваше. Харесваше я — спомен от концерта на „Фол Аут Бой“, на който миналата година отиде тайно с Рик. Майка й бълваше огън и жупел — не само заради татуираната върху врата на Рик паяжина и дузината обеци по ушите му, а защото Рони не й беше казала къде отива. Върна се чак следобед на другия ден, понеже се отбиха на парти в апартамента на брата на Рик във Филаделфия. Майка й забрани да се вижда и дори да разговаря с Рик. Рони наруши забраната още на следващия ден.
Не защото беше много влюбена в Рик — дори не го харесваше особено. Но беше ядосана на майка си и искаше да й отмъсти. Когато пристигна у Рик обаче, го свари отново дрогиран и пиян — като на концерта — и разбра, че ако не спре да излиза с него, той ще продължи да настоява и тя да опита, от каквото там вземаше. Остана само няколко минути в апартамента му и се запъти към Юниън Скуеър, където уби следобеда, наясно, че връзката им е приключила.
Знаеше какво причиняват наркотиците. Някои от приятелите й пушеха марихуана, други си падаха по кокаина и таблетките екстази, един дори разви отвратителна зависимост към метадона. Всички, освен нея пиеха в празнични дни. В клубовете и на всяко парти предлагаха дрога и алкохол в изобилие. Приятелките й пушеха, пиеха и гълтаха хапчета, кълняха се, че иначе няма как да се забавляваш, ала всъщност прекарваха нощите като заекващи, залитащи, повръщащи и необуздани отрепки. Или вършеха пълни глупости. Глупости, в които обичайно бяха замесени момчета.
Рони не искаше да тръгва по този път. Не и след случката с Кейла миналата зима. Някой — Кейла така и не разбра кой — беше сипал нещо в питието й и макар повечето събития след това да й се губеха, тя добре си спомняше как се събудила в една стая с три момчета, които виждала за пръв път. Всичките й дрехи били разпилени по пода. Кейла не обясняваше нищо повече — предпочиташе да се преструва, че нищо не се е случило, и съжаляваше, че си е развързала езика пред Рони — но да свържеш точките беше детинска игра.
Вече на кея, Рони остави полупразната чаша с газирана вода и яростно запопива блузата си със салфетка. Постигна нещо, ала салфетката се разпадна на дребни като пърхот снежинки.
Великолепно!
Защо не блъснаха другиго? Тя остана там — колко — десет минути? Какъв беше шансът да се обърне точно когато топката отлита извън игрището? И да държи чаша с газирана вода в тълпата, събрала се да гледа волейболен мач. При това без никакво желание не само да гледа играта, а и изобщо да бъде на това място. Едно на милион вероятно. С такъв късмет нямаше да е лошо да си купи лотариен билет.
Ами момчето, което я блъсна? Кестеняв симпатяга с лешникови очи. Всъщност отблизо й се стори далеч повече от симпатичен, особено с угриженото си изражение. Макар да беше част от привилегированата глутница, в онази наносекунда, когато погледите им се срещнаха, я бе завладяло странно усещане…