Тринайсетата приказка
- Автор: Сеттерфилд Диана
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Тринайсетата приказка». Краткое содержание книги:
За мен да видя нещо, означава да го прочета. Винаги е било така. Прегледах документите. Брачното свидетелство на родителите ми. Техните свидетелства за раждане. Моето собствено. Червено мастило върху кремава хартия. Подписът на татко. Сгънах го внимателно и го поставих при другите документи, които вече бях прочела, и преминах към следващия. Той беше абсолютно същият, напълно еднакъв с предишния. Бях изненадана. Защо имах две свидетелства за раждане?
И тогава видях. Същият баща, същата майка, същата дата на раждане, същото място, но името бе различно.
Какво стана с мен в този момент? Всичко в главата ми се разби на парчета и се подреди наново, но по различен начин, в едно от онези калейдоскопични пренареждания, на каквито е способен мозъкът.
Аз имах сестра близначка.
Без да обръщам внимание на нарастващата тревога, любопитните ми пръсти разгънаха следващата хартия. Смъртен акт.
Моята близначка беше мъртва.
Въпреки че бях зашеметена от откритието, не бях изненадана. Защото винаги бях имала някакво особено чувство, че има нещо (макар и прекалено познато, за да се нуждае от думи). По-различният въздух от дясната ми страна. Сгъстяване на светлината. Нещо особено, което караше празното пространство да вибрира. Моята бледа сянка.
Притискайки ръце до дясната си страна, аз наклоних глава, като почти допрях носа си в рамото. Това бе един стар жест, който правех винаги когато нещо ме болеше, когато бях объркана, смутена, когато върху мен оказваха каквато и да е принуда. Той бе прекалено познат, за да бъде обмислен, но сегашното ми откритие разкри значението му. Аз търсех своята близначка. Там, където би трябвало да бъде. От дясната ми страна, до мен.
Когато видях двата документа и когато светът се възстанови достатъчно, че да започне отново да се върти около оста си, размислих. И така, значи това беше. Загуба. Скръб. Самота. Имах едно усещане, което ме държеше встрани от другите хора и ме съпътстваше през целия ми живот, а сега, когато открих и документите, вече знаех какво е то. Моята сестра.
След доста време до мен достигна звукът от отварянето на кухненската врата долу. Въпреки игличките, които боцкаха в прасците ми, успях да стигна до площадката в мига, в който госпожа Роб се появи в основата на стълбите.
— Всичко наред ли е, Маргарет?
— Да.
— Имаш ли всичко, от което се нуждаеш?
— Да.
— Добре, обади се, ако искаш нещо.
— Непременно.
— Те, мама и татко, няма да се забавят много.
Тя си тръгна.
Върнах документите в кутията и я бутнах обратно под леглото. Напуснах спалнята, затворих вратата зад себе си. Пред огледалото в банята почувствах шок от контакта, когато очите ми срещнаха очите на другата. Лицето ми пламна под нейния поглед. Можех да почувствам скелета под кожата си.
По-късно чух стъпките на родителите си по стълбите. Отворих вратата и татко ме прегърна на площадката.
— Чудесно си се справила — рече той. — Отличен по всичко.
Мама изглеждаше бледа и уморена. Излизането винаги й причиняваше главоболие.
— Да — похвали ме и тя. — Добро момиче.
— И така, как беше, съкровище? Да си сама вкъщи?
— Чудесно.
— И аз така си мислех — отвърна татко. След което, неспособен да се спре, ме прегърна още веднъж. Това беше една щастлива прегръдка с две ръце и целувка по главата. — Време е за лягане. И не чети до късно.
— Няма.
По-късно ги чух да се приготвят за лягане: татко отвори шкафчето с лекарства, за да извади хапчетата на мама, напълни чашата й с вода. Гласът му произнесе онова, което чувах често: „Ще се почувстваш по-добре след един хубав сън.“
После вратата на гостната стая се затвори. Няколко минути по-късно леглото в другата стая изскърца и чух как баща ми загаси лампата.
Аз знаех какво са близнаците. Една клетка, която би трябвало да се превърне в един човек, необяснимо как се превръщаше в двама еднакви човека.
Аз бях близначка.
Моята близначка беше мъртва.
В какво ме превръщаше това?
Под завивките притиснах ръката си към белега с формата на сребърно — розов полумесец върху тялото ми. Сянката, която сестра ми бе оставила след себе си. Като археолог на плътта изследвах своето тяло, за да открия доказателства за тази древна история. Бях студена като труп.