Ангел с часовников механизъм

Чу се отвратителен звук, като от стъпкано стъкло. Миранда се олюля… и след това се изправи. Теса изпищя и изтърва глобуса.

Лявата част на лицето на Миранда бе смачкано, като хартиена маска, деформирана от едната страна. Бузата й бе вдлъбната, а устните й — впити в зъбите. Но нямаше кръв. Нито капчица.

— Сега трябва да дойдеш с мен — каза Миранда с тона, който винаги използваше.

Теса ахна.

— Сега трябва… трябва… тряяяяяяяяя…

Гласът на Миранда заглъхна и думите се разпаднаха в нечленоразделно ломотене. Тя пристъпи напред, сетне залитна на една страна, препъна се и се разтресе. Теса се отдръпна от бюрото и заотстъпва, а Миранда започна да се върти, все по-бързо и по-бързо. Тя профуча през стаята, клатушкайки се като пияница и се удари в далечната стена. След това падна на земята и остана неподвижна.

Теса се втурна към вратата, излезе в коридора и се спря само веднъж на излизане от стаята, за да погледне назад. За миг й се стори, че от проснатото тяло на Миранда се издига пушек, но нямаше време да я гледа. Побягна към коридора и остави вратата зад себе си отворена.

Заизкачва се бързо по стълбите, като се препъваше в полите си и веднъж удари коляното си на едно от стъпалата. Извика от болка, но успя да се добере до първия етаж, след което се втурна по коридора. Той продължаваше напред, дълъг и пълен със завои, губещи се в сенките. Докато тичаше, видя, че по коридора има врати. Спря се и опита да отвори една, но бе заключено.

Както и следващата, и по-следващата…

Но все някъде трябваше да има входна врата, нали?