![Натиснете Enter ако смеете… [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/6/2/natisnete-enter-ako-smeete-bg-download.jpg)
Натиснете Enter ако смеете… [bg]
- Автор: Лавджой Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йорданка Зафирова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Натиснете Enter ако смеете… [bg]». Краткое содержание книги:
Крейн обичаше такива неща. Сюжети, различни от това, което се вижда на пръв поглед. Много харесваше и ефективността. Пестеливост на движенията и изразходваната енергия. Да рисуваш брезички и индианци едновременно. Да слезеш до града за дърва, но и да си накупиш продукти, да напълниш резервоара на джипа и тубата с гориво за генератора. Нито секунда пропиляна на вятъра.
Печката също беше икономична. Тя изгаряше дървата бавно. Последните две цепеници щяха да стигнат за цялата нощ. В хижата беше топло и уютно. Крейн съблече пуловера си и остана само по риза. Отвори вратата на килера и метна пуловера в коша с мръсните дрехи. Скоро трябваше да се погрижи за тях. Переше на ръка в кухненския умивалник. Беше си опънал простор между две дървета в края на полянката.
Прането никак не му тежеше. В Ломпок работеше в пералнята. Виж, там определено се справяше доста зле.
Крейн заобиколи леглото, влезе в банята и натисна дървения панел, докато механизмите се освободиха и отвориха процеп към един съвършено различен свят.
Неговият свят.
Стаичката беше само пет на два и нямаше прозорци. Върху стените беше закована поне десетина сантиметра изолация, покрита с бели дъбови плоскости. Така малкото пространство се отваряше и изглеждаше по-светло. На тавана бяха монтирани две лампи. Светлокафявият мокет беше залепен за шперплатовия под. Подовото отопление в основата на двуметровата стена поддържаше температурата на постоянно ниво. Насреща от край до край бяха вградени етажерки. Точно в средата под етажерките имаше направено по поръчка дъбово бюро, върху което седяха два самостоятелни седемнадесетинчови цветни монитора. Имаше също две клавиатури и също толкова входни устройства. От лявата страна на бюрото беше поставена дъбова масичка с малък ксерокс, скенер за трансформиране на текст и графика в дигитални импулси и два лазерни принтера „Самсунг Финали 8000i“. Всеки един от принтерите имаше капацитет осем страници в минута и съвършена точност на изображението.
Отдясно, в специално направен за целта дъбов шкаф, зад трите пирамидално разположени витрини седяха три компютъра „Пентиум“. Всеки имаше 128 мегабайта оперативна памет, 1,6 гигабайта хард диск със 166 MHz процесори и 4 мегабайтови видео платки. И трите компютъра бяха с изходи за който и да е от двата монитора. В случай че му трябваше повече мощност, можеха да се свържат и паралелно. Беше платил за всичко това цели двадесет хиляди долара.
Върху най-високата лавица по цялата дължина на стаята бяха наредени различни консумативи: тонер, касети и хартия за ксерокса и принтерите. Останалите три етажерки бяха претъпкани с книги, учебници и папки със списания и всички данни, които си беше позволил да изкара на принтер. Точно над бюрото беше подредил най-различни периферни устройства: 5,25-инчово флопи (в случай че някога му потрябва), две 3,5-инчови дискови и две 1-гигабайтови лентови устройства, три мултидискови CD-ROM устройства и два 28,8 kbps (килобайта за секунда) факс-модема. Върху една от лавиците имаше десет 4,3 гигабайтови хард диска.
Крейн знаеше, че в тази малка стаичка можеха да се поберат голяма част от информационните данни на Пентагона, стига само да поиска да са му подръка.
В малкия шкаф в ъгъла имаше непрекъсваема захранваща система, снабдена със стабилизатори на напрежението. Тя можеше да работи както на батерии, така и с електрическия генератор. Крейн не можеше да разчита особено на централното електрическо захранване, така че тази система презастраховаше чувствителните му компютри. Високо в планините на Колорадо кабелите често се късаха от тежестта на падналия сняг или прекършените клони на дърветата. Той живееше тук вече двадесет и два месеца и за това време външното електрозахранване беше прекъсвано три пъти, макар и най-много за четири часа.
Единственият въртящ се стол в стаята беше също от дъбово дърво, тапициран с мека сива кожа. Само за него Крейн беше платил 600 долара, но затова пък беше изключително удобен. Така и трябваше да бъде. Крейн прекарваше върху него дълги часове.
Той седна, пресегна се под бюрото и натисна главния бутон, който включваше всички устройства.
Най-хубавото на това, че живееше на 2500 метра надморска височина в заснежените колорадски планини, беше, че никой на света нямаше и най-малката представа къде точно се намира.