Играчите на не-А
- Автор: Ван Вогт Альфред Элтон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Играчите на не-А». Краткое содержание книги:
Успя да изобрази бледа, невесела усмивка.
— Естествено, могат да ви бъдат полезни.
Мадрисол се намръщи.
— Няма да е лесно. Заобиколени сте от звездни системи, намиращи се под властта на Най-великата Империя. Ако се опитаме да осъществим пробив, ще проличи какво особено значение придаваме на Венера и Енро вероятно ще унищожи вашите планети. Въпреки това ще предам предложението ви на съответните служители и ви уверявам, че ще бъде направено всичко възможно. А сега, ако ме извините…
Намерението му да прекрати разговора беше очевидно. Госейн каза припряно:
— Ваше превъзходителство, сигурно можем да уредим нещо, което да не привлича толкова внимание. Например няколко малки кораба, които да се промъкнат при нас и да отведат първите хиляди от най-добре подготвените ни хора там, където те ще са в състояние да помогнат.
— Да, да — Мадрисол не криеше нетърпението си, а и гласът на синтезатора го предаваше добре, — ще възложа това на…
— Тук, на Венера — настойчиво продължи Госейн, — има непокътнат предавател-деформатор с възможности да прехвърля кораби, дълги цели три километра. Сигурен съм, че вашите хора ще измислят как да се възползват от това обстоятелство. Питам се дали вие не можете да ме осведомите колко дълго предавателят остава уеднаквен с такива устройства в други звездни системи…
— Решаването на всички тези въпроси — заяви генералният секретар, — ще бъде възложено на специалисти, а те ще ни подпомогнат във вземането на решения. Предполагам, че ще можем да ги обсъдим с някой от вас, упълномощен за подобни разговори?
— Ще дам на компютъра инструкции да ви свърже с… ъ-ъ, съответните власти тук — измъкна се Джилбърт и едва потисна усмивката си.
На Венера нямаше власти, но сега не беше времето да се впуска в разнищване на неизчерпаемия проблем за доброволната демокрация на тази планета.
— Довиждане. Желая ви късмет.
Чу се тихо щракане и напрегнатото лице изчезна от екрана. Госейн нареди на компютъра да прехвърля всички междузвездни обаждания към Института по семантика в най-близкия град. Беше доволен. Даде тласък на още един процес и макар че нямаше намерение да чака резултатите, поне направи каквото можа.
Сега беше ред на Дженесън, дори ако трябваше да се върне на Земята, за да го намери.
III
За да бъде здравомислещо и приспособено човешко същество, индивидът би следвало да разбере, че не може да научи всичко. Не е достатъчно да проумее това ограничение само на интелектуално равнище, а трябва да превърне разбирането му в подреден процес, колкото „съзнателен“, толкова и „неосъзнат“. Такава подготовка е неотменимо условие в хармоничното търсене на знания за същността на материята и живота.