Триумфът на сукубата
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Джорджина Кинкейд #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- Переводчик: Мария Бенчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Триумфът на сукубата». Краткое содержание книги:
— Явно това желание често те спохожда. Знаеш ли, че живее в Сиатъл?
— Разбира се. Изненадана съм, че това не е довело до срив в цените на жилищата тук.
— Странно, че го казваш. Скоро обявиха къща за продан в квартала й.
— И?
— И нашите работодатели я купиха.
— Какво?
Подсмихна се доволно, знаейки, че е привлякъл вниманието ми, и се наведе към мен нетърпеливо.
— Внимавай сега, Фльор, идва най-хубавата част. Дочухме някои слухове за момчето, което се е грижело за басейна на госпожа Дейли. Той твърди, че е имал «романтична връзка» с нея.
Прерових съзнанието си и си спомних предизборен плакат на нея и съпругът й политик.
— Виждал ли си господин Дейли? И аз бих предпочела момчето. Какво стана със слуховете?
— Сещаш се. Каквото винаги става със слухове без доказателства. Замряха, нищо не се случи.
Застинах в очакване.
— Добре, къде във всичко това е къщата?
— Както сама каза, мъжът й за нищо не става. Разбира се, тя няма да се разведе или нещо такова; не и ако това ще хвърли сянка върху политическото му бъдеще или върху цялата й предвзета кампания в подкрепа на семейните ценности. Но… все пак можем да се възползваме от залитането й. Ако се е отклонила от правия път веднъж, може да бъде подмамена и втори път.
Изстинах, когато сглобих целия пъзел.
— От красив, елегантен съсед?
— Елегантен? Много си любезна.
— А после какво?
— После доказателствата ще си свършат работата.
— Доказателствата?
— Ами да. Няма да подходим като момчето, почистващо басейна й. Когато успея да съблазня известната госпожа Дейли и преминем към плътски удоволствия, надминаващи и най-дивите й мечти, ще запиша всичко с камера. Ще увековечим момента за поколенията и ще го пуснем на пресата. Пълно разобличаване, пълно опустошение. Няма да има кой да проповядва на масите да се върнат към чистите благопристойни ценности. Дори политическата кампания на съпруга й ще пропадне и ще се освободи място за по-либерални кандидати. А те съответно ще върнат корупцията в политиката, от което така отчаяно се нуждаем.
— Леле, колко хитро.
Той ме погледна.
— Съмняваш се в гениалността ми?
— Не знам. Оценявам дързостта ти, но е малко прекалено дори за теб. Дана Дейли едва ли ще се даде толкова лесно.
— Остави това на мен.
— Егото ти няма граници.
Той се засмя и ме придърпа към себе си. Ръцете му нежно ме прегърнаха. Познато. Успокояващо.
— Признай си — точно затова ме обичаш.
— Да, ти си братът, който никога не съм имала. И който не би ме оставил да скучая.
Очите му заблестяха лукаво.
— За пореден път мислиш по-напред от мен. Искам да ме видиш в действие, да не говорим, че ще ми е приятно да ми правиш компания, докато съм в града. Ела ми на гости като сестрата на Мич.
— На кого?
Внезапно Бастиен се изправи и се преобрази. Познатите черти се трансформираха и не остана и следа от развратния инкуб, когото познавах. Беше метър и деветдесет, с широки рамене, сега косата му беше тъмноруса и имаше небесносини очи. Лицето му беше изгубило момчешкото си изражение и вместо това от него ме гледаше опитен, уверен мъж в началото на трийсетте. Когато се усмихна, идеалните му зъби озариха стаята.
Намигна ми:
— Мич Хънтър — заяви той с глас на кинозвезда. Вече нямаше акцент.
— Измислил ли си и някаква лъскава титла? Доктор Мич Хънтър или Мич Хънтър, частен детектив? Изглежда подходящо.
— Не. Аз съм консултант, разбира се. Любимата на всички неопределена, но добре платена професия.
— Липсва ти само стик за голф в едната ръка и лопатка за обръщане на бургери в другата.
— Подигравай ми се колкото си искаш, но Дана няма да ми устои. Сега — направи ми знак да стана, — да видим ти какво можеш.
— Шегуваш ли се?
— Мислиш ли, че се шегувам? Ако ще ми идваш на гости, трябва да имаме някаква семейна прилика.
Завъртях очи и се изправих. За момент изучих лицето му; направих дребното си тяло по-високо и атлетично и добавих дълга руса коса.
Той ме проучи внимателно и поклати глава:
— Прекалено си красива.
— Какво? Така е идеално.
— Тялото не изглежда естествено. Никой не изглежда толкова добре. Господи, жено, виж си задника!
— О, стига! Защо сестрата на специален агент Мич Хънтър да не прекарва по два часа на ден във фитнеса?
Бастиен изръмжа.