Затвори очи
- Автор: Вердон Джон
- Серия: Дейв Гърни #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-048-1
- Переводчик: Яна Маркова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Затвори очи». Краткое содержание книги:
По време на сватбеното тържество младата булка е намерена с отрязана глава. Най-фрапиращото е, че ужасното деяние е извършено в присъствието на всички, но никой от гостите и роднините не е видял убийството или пък убиеца.
Убиецът триумфира, но не задълго, защото на сцената излиза детектив Дейвид Гърни и започва да провежда разследването по свой начин, задавайки характерните за него неудобни въпроси.
Последваха няколко утвърдителни кимвания и вниманието на присъстващите се повиши.
– С което стигаме до втория важен въпрос за днес. Как да стане това? Как ще постигнете такова ниво на доверие, което да ви позволи не само да оцелеете, но и да доведете до успешен край своята задача под прикритие? – Гърни осъзна, че и той самият се разгорещява от темата. Ентусиазмът му се предаде и на аудиторията.
– Помнете, че си имате работа с хора, които са подозрителни по природа. Повечето от тях са изключително темпераментни и избухливи. Те не само може да ви застрелят на място, ами и ще се гордеят с това. Ще се хвалят с извършеното. На тях им харесва да са лоши. Харесва им да изглеждат проницателни, бързи и решителни. И така, как ще накарате подобна личност да ви вярва? Как ще оцелеете достатъчно дълго, за да изпълните мисията си?
Този път отговорите дойдоха много по-бързо:
– Трябва да се държим и говорим като тях.
– Трябва добре да си играем ролята.
– Да сме последователни. Да се придържаме към фалшивата си самоличност, каквото и да става.
– Да повярваме, че сме тези, за които се представяме.
– Да запазим спокойствие, да не изглеждаме притеснени, да не показваме страх.
– Да сме смели.
– Да имаме железни топки.
– Да си вярваме. "Аз съм такъв, какъвто съм. И съм неуязвим. Недосегаем. Така че не се ебавай с мен!"
– Да, прави се на Ал Пачино – опита се да разсмее колегите си Фалконе, но единственото, което постигна, бе сподавено хълцане от задните редици.
Гърни отново не му обърна внимание и погледна въпросително жената с испанския акцент. Тя се поколеба за миг:
– Трябва да им демонстрираме страст.
Няколко многознайковци се изхилиха, а по устните на Фалконе плъзна похотлива усмивка.
– Я пораснете, идиоти такива – сряза ги спокойно тя. – Имам предвид, че трябва да им покажете нещо истинско. Нещо, което могат да усетят, да почувстват и да ви повярват. Не можете само да ги баламосвате.
Гърни усети прилив на радостна възбуда – както винаги, когато попаднеше на блестящ ученик. Това бе причината, поради която продължаваше да изнася лекции.
– "Не можете само да ги баламосвате" – повтори той достатъчно високо, за да го чуят всички. – Абсолютно вярно. Искрената емоция, неподправените чувства и преживявания са основата на убедителната измама. Измисленият ви персонаж трябва да е изграден върху реална част от вас самите. В противен случай всичко ще е твърде изкуствено, фалшиво, роля. А такива неща не вършат работа. Просто ще ви видят сметката.
Той огледа трийсет и деветте лица пред себе си и установи, че върху поне трийсет и пет от тях е изписано разбиране – в някаква степен.
– И така, най-важно е доверието. Доколко правдоподобно играете ролята си. Колкото повече ви вярва набелязаната мишена, толкова по-голяма полза ще имате от нея. А това до голяма степен зависи от способността ви да вложите искрена емоция в измисления персонаж, който представлявате. Трябва да използвате част от себе си, за да вдъхнете живот на ролята. Гняв, алчност, страст, отвращение... каквото е необходимо в конкретния момент.
Обърна им гръб, сякаш за да постави една стара касета във видеоплейъра зад себе си и да провери дали всички кабели са на мястото си. Когато се извърна обаче, изражението му, стойката и движенията му издаваха човек, който се бори с напиращия в него бяс. Сякаш ток премина през аудиторията...
– Ако искате да накарате откачения психопат, в когото сте се прицелили, да ви повярва, ще трябва да откриете онази болна, извратена част от себе си, която говори на неговия език. После трябва да убедите ненормалното копеле, че у вас се крие едно дори още по-ненормално копеле, което някой ден ще му изтръгне сърцето с голи ръце, ще го сдъвче и ще го изплюе. Но засега, само засега вие сдържате бясното куче в себе си. Държите го на ръба на контрола.
След тези думи рязко пристъпи напред и за негово задоволство всички на първата редица, включително Фалконе (може би най-вече той), се отдръпнаха отбранително назад.
– Добре – каза Гърни с успокоителна усмивка, възвръщайки нормалното си поведение. – Това беше бърз пример за емоциите, които трябва да сте в състояние да покажете. Искрен и правдоподобен изблик на чувства. Повечето от вас току-що инстинктивно реагираха на този гняв, на тази лудост. Първата ви мисъл бе, че те са съвсем истински, нали? Че Гърни внезапно е превъртял и ще ви нападне?