Защото го заслужавам
- Автор: фон Зигесар Сесили
- Серия: Gossip Girl #4
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Инфодар
- ISBN: 978-954-761-344-7
- Переводчик: Ася Терпешева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Защото го заслужавам». Краткое содержание книги:
Сесили фон Зигесар е известна със своите книги за тийнейджъри и особено с поредицата за Интригантката, по която през 2007 г. е заснет телевизионен сериал.
Джереми беше в такси на път за междуучилищното състезание по скуош на 92-ра улица Y.
— Съжалявам, пич — гласът му пращеше по телефона, — цял ден съм на „Золофт“ — взех го от майка си. Защо просто не купиш евтин от онези дилъри в парка, или нещо подобно?
Нейт сви рамене. Да купуваш евтина трева в парка — това бе толкова… ниско.
— Нямай грижа, пич — каза на Джереми. — До утре.
Чарли беше в комплекс „Върджин“ и купуваше дискове с малкия си брат.
— Много яко — каза, когато Нейт му описа ситуацията. — Близо си до парка, нали? Купи евтин.
— Даа, окей — отговори Нейт. — До утре.
Антъни беше на кормуване в новото спортно BMW-M3, което му подариха родителите преди седмица за осемнадесетия му рожден ден.
— Потърси нещо в аптечката на майка си — посъветва го той. — Родителите са краен вариант.
— Ще потърся — отговори Нейт. — По-късно. — Той затвори и дръпна за последно от малката цигара. — По дяволите! — изпсува, изхвърляйки остатъка в мръсния сняг под краката си.
Този семестър трябваше да бъде двадесет и четири часов купон. Имаше успешно интервю в „Браун“ през септември и беше сигурен, че молбата му е направила достатъчно впечатление, за да го приемат. Освен това, вече не излизаше с малката Джени Хъмфри, която бе много сладка и имаше огромни гърди, но която отне прекалено много от свободното му време. За останалата част от учебната година Нейт беше планирал да се напушва, да се събира с приятелите и просто да го кара спокойно, докато завърши. Без доверения му дилър, този план беше безсмислен.
Нейт седна отново на зелената дървена пейка и заби поглед във варовика на луксозните жилищни сгради на Пето авеню. Вдясно от него можеше да види ъгъла на кооперацията на Блеър на 72-ра улица. Високо, на последния етаж, сивата котка на Блеър, Кити Минки, сигурно се беше опънала върху розовата кувертюра на леглото на стопанката си, нетърпелива да се прибере вкъщи и да я почеше под брадичката с коралово розовите си нокти. Импулсивно, Нейт започна да избира мобилния й телефон. Позвъня шест пъти, преди тя да го вдигне.
— Ало? — отговори Блеър с метален глас.
Тя беше в новия салон на Гарън на Източна 57-ма улица, декориран като турски харем. От тавана висяха прозрачни розови и жълти воали, а в салона бяха нахвърляни огромни розови и жълти бродирани възглавнички, където клиентите да се отпуснат и да опитат турско кафе, докато чакат реда си. Пред всеки фризьорски стол имаше огромно огледало с позлатена рамка. Джани, новият фризьор на Блеър, тъкмо беше разресал току-що измитата й, намазана с балсам коса. Притиснала мобилния телефон във влажното си ухо, Блеър се взираше в отражението си. Това бе критичният момент: Щеше ли да се осмели да се подстриже?
— Хей. Аз съм, Нейт — тя чу стария познат глас в ухото си.
Блеър беше прекалено шокирана, за да отговори. Не бяха разговаряли от навечерието на Нова година и дори тогава разговорът завърши зле. Какво правеше Нейт, като й се обажда сега?
— Нейт? — Блеър отговори полунетърпеливо, полулюбопитно. — Много ли е важно, защото в интерес на истината не мога да говоря. Хващаш ме в много неподходящ момент.
— Нее, не е важно — отговори Нейт, мъчейки се да измисли някое смислено обяснение защо изобщо й се обажда. — Хрумна ми, че може да те интересува, че реших да го зарежа. Знаеш — да не пуша вече трева — той изрита купчина замръзнали боклуци. Дори не беше сигурен, че това е истина. Наистина ли зарязваше тревата?_ Завинаги_?
Блеър стискаше телефона и мълчеше объркано от другата страна на линията. Нейт винаги беше странен — особено като беше напушен, но никога толкова странен. Джани потропа нетърпеливо по стола й с гребена от костенуркова черупка.
— Супер, това е добре за теб — каза най-накрая. — Виж, трябва да те оставям, става ли?
Блеър звучеше заета, а Нейт дори не знаеше защо изобщо й се обади.
— Доскоро — промърмори той и мушна телефона обратно в джоба на палтото си.
— Чао — Блеър метна сребристорозовата „Нокия“ в червената си раница и изпъна рамене на кожения въртящ стол.
— Готова съм — каза на Джани, като се опитваше да звучи уверено. — Само запомни, искам я къса, но женствена.
Малки бръчици от смях се появиха по загорялото лице на Джани, с нарочно пусната няколкодневна брада. Той премигна с тъмните си кафяви очи с дълги мигли. „Точно кат Катерина Хепбърн. Нали?“