Невинна кръв

Той бе уставен командир и понесе доклада на Джордан, без да трепне. В отговор Джордан направи всичко по силите си да се придържа към скалъпената от Ватикана лъжа - планината се срутила при земетресението и всички загинали. Той и Ерин били в една част, която оцеляла, и били спасени три дни по-късно от спасителна група на Ватикана.

Просто обяснение.

И невярно. За съжаление, той беше лош лъжец и командирът му подозираше, че не е разкрил всичко за случилото се в Масада и след спасяването му.

Джордан вече беше свален от активна служба и му бяха назначени консултации с психотерапевт. Някой го наблюдаваше непрекъснато и следеше дали няма да се срине. А той най-много искаше просто да се върне отново на терен и да си върши работата. Като член на Съвместната експедиционна съдебномедицинска част в Афганистан беше проучвал сцени на военни престъпления. Беше добър в работата си и искаше да я върши отново.

Беше готов на всичко, стига да го държи зает и да продължи нататък.

А вместо това стоеше мирно до поредния ковчег, а студът от мраморния под се просмукваше в стъпалата му. Сестрата на Сандерсън трепереше до него. Прииска му се да я наметне с униформената си куртка.

Слушаше по-скоро сериозния тон, отколкото думите на капелана. Свещеникът разполагаше само с двайсет минути за церемонията. В Арлингтън имаше множество погребения всеки ден и графикът беше стриктен.

Не след дълго Джордан се озова извън параклиса, до гроба. Беше участвал в този марш толкова пъти, че краката му сами изминаваха пътя. Ковчегът на Сандерсън лежеше на поръсената със сняг кафява пръст до зейналата в земята дупка.

Задуха студен вятър и завъртя снежинките по земята на филизи, подобно на перестите облаци, така характерни в пустинята, в която бе умрял Сандерсън. Джордан изтърпя останалата част от церемонията, изслуша тройния залп и сигнала за отбой на тръбача и продължи да стои мирно, докато капеланът връчваше сгънатото знаме на майката на Сандерсън.

Беше преживявал същата тази сцена в памет на всеки от изгубените си другари.

Но това не му помагаше да я понася по-леко.

Накрая стисна ръката на майката на Сандерсън. Беше студена и крехка и той се уплаши да не я счупи.

-      Много съжалявам за загубата ви. Ефрейтор Сандерсън беше чудесен войник и добър човек.

-      Той ви харесваше. - Тя се усмихна тъжно. - Казваше, че сте умен и смел.

Джордан раздвижи мускулите на измръзналото си лице, за да имитира усмивка.

-      За мен е чест да го чуя, госпожо. Той самият бе умен и смел.

Тя примигна, за да махне сълзите, и се извърна. Джордан понечи да тръгне след нея, макар да не знаеше какво повече да каже, но преди да успее, капеланът постави ръка на рамото му.

-      Мисля, че трябва да обсъдим нещо, сержант.