Скритият пожар

— Ти и аз знаем колко съм объркан психически. Не виня Ванеса за това, което ми е причинила. Тя също е продукт на условията, в които е израснала, и на генетичното си наследство, както и аз самият. Но за мен няма съмнение, че тя съставлява значителна част от причината, поради която съм толкова непригоден за света.

— Не мисля, че си чак толкова непригоден — възрази Карол.

Добросърдечието надделява над искреността, каза си той.

— Може и така да е, но все пак тази вечер си изпила повече от една бутилка вино — каза той. Опитът му да се пошегува беше прекалено грубоват, за да преодолее разстоянието между тях. Тя го изгледа ядосано и той сви извинително рамене. — Можел е да смекчи ефекта от влиянието на майка ми, а не го е направил. Парите, получени толкова години по-късно, изобщо не могат да покрият дълга му към мен.

— Трябва да е имал причини, Тони, наистина, по всичко личи, че е бил почтен човек.

Той се изправи.

— Да не говорим за това тази вечер. Не съм готов за такова нещо. Остави ме да размисля, Карол.

Усмивката й беше насилена. Той познаваше цялата гама на израженията й и не пропусна да забележи разочарованието й. Независимо от това, че й беше помагал да отбелязва успех след успех в кариерата си, когато се стигнеше до личните им отношения, понякога му се струваше, че единственото, което й поднася, е разочарование.

Карол допи чашата си.

— До следващия път тогава — каза тя. — Мога да почакам.

Той махна леко с ръка и се упъти към стълбите, които отделяха нейния апартамент в приземния етаж от горната част на къщата, обитавана от него. Когато се обърна, за да й пожелае лека нощ, видя как усмивката й омекна.

— Познавам те — каза тя. — Рано или късно ще поискаш да узнаеш всичко.