Ръкописът на Войнич
- Автор: Блейк Ръсел
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: СОФТПРЕС
- ISBN: 9786191511846
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Ръкописът на Войнич». Краткое содержание книги:
Това е книга за друга книга и то такава, която никой досега не е успял да прочете и разбере. Става дума за Ръкописа на Войнич - документ добре известен сред криптографите, лингвистите и учените, занимаващи се със Средновековието. Това е една от най-странните творби в света – 250 страници, изпълнени с илюстрации на необикновени растения, астрологични карти, къпещи се “нимфи”, както и съпътстващ коментар на напълно непознат език и азбука.
Той пак се завъртя с количката и отново погледна бюрото и разпилените върху него материали, събирани цял един живот. По-голямата част от работния плот бе заета от подробно копие на обекта на неговата вманиаченост – Ръкописа на Войнич, който в този разхвърлян, неподвързан вид, покриваше почти всеки квадратен сантиметър от повърхността, в отчаяна нужда от подреждане.
Губен и преоткриван през вековете, на пръв поглед Ръкописът беше безобидна, ръчно писана и илюстрирана серия от глави, закодирани с шифър, който бе препънал усилията и на най-гениалните умове в областта на криптографията. Макар за непросветения читател ръкописът да изглеждаше посветен на билкарство и астрономия, истинското значение на текста оставаше загадка. Странното четиво беше написано изцяло на непознат език с непознати символи. Страница след страница, глава след глава.
В началото на XX век се бяха появили теории, че става дума за безсмислен хитроумен номер, но по-късни изследвания потвърждаваха, че повторенията на символи и последователността им са твърде симетрични, за да е фалшификат. Странната калиграфия и фантастичните илюстрации бяха останали неразгадаеми и за най-добрите учени в тази област, оставайки влудяваща мистерия през вековете.
Оригиналът на документа от дълги години бе изложен в Библиотеката за редки книги и ръкописи "Байнеке"в университета Йейл и беше най-известният експонат в колекцията. Продължаваше да е обект на настървен интерес за много криптографи още от 1912 г, когато е бил открит от един търговец на антикварни книги с полски произход на име Вилфред Войнич. Както при неколцина други негови колеги, дешифрирането на Ръкописа на Войнич се бе превърнало в мисия на живота за Туейн – и днес привличането беше толкова силно, колкото и когато той бе млад офицер, току-що завърнал се от Корейската война. Специалността му в армията бе разбиване на вражески кодове, затова бе почти неизбежно да бъде привлечен от най-известната загадка в криптографията. Но това, което бе започнало с убеждението, че ще го дешифрира за броени месеци, постепенно се превърна в десетилетна одисея, изпълнена с лутане и безплодни опити. Привикна към това, че всеки илюзорен напредък печално ще попадне в задънена улица, и към неизбежния сблъсък в каменна стена след всяка крачка напред, при който оставаше толкова далеч от решението, колкото е бил в самото начало.
Крос изказваше интересна теория, която самият Туейн навремето бе разглеждал, но я беше отхвърлил като неподлежаща на опровержение и следователно безполезна като основа на научна хипотеза. Искаше обаче да разбере как аматьор като Крос е стигнал до толкова сложни и новаторски заключения. За достигането им бяха необходими разсъждения на доста по-високо ниво от всичко, което беше срещал в последно време. Смелите изводи бяха впечатляващи.
От друга страна, мислеше си Туейн, този доктор Стивън Крос дори не беше част от официалната гилдия на криптолозите – не членуваше в никоя от професионалните организации и не беше публикувал нито една статия. Туейн реши да му се обади от чиста любезност, защото беше в добро настроение. Наистина добро, защото това, с което се бе сдобил току-що, щеше да преобърне света.
От самото си създаване Ръкописът на Войнич никога не е бил толкова близо до дешифрирането си – и то от него, Уинстън Туейн.
Някакъв шум го накара да се обърне – задната врата към градината му се беше отворила.
– Кой е там? – извика Туейн. – Натали, ти ли си?
Нищо.
– Ехо?
Той се взря в тъмния коридор към задната веранда и тъкмо реши, че му се е сторило, когато мярна движение с периферното си зрение. Иззад един антикварен гардероб се показа страховит силует и очите на стареца се разшириха от ужас.
– Добро утро, професоре – каза грамадният космат мъж на име Сия Амиери с пресипнал, едва доловим шепот. – Дойдох да си поприказваме.
Зениците на Туейн се свиха като главички на топлийки.
Той преглътна мъчително – знаеше какво означава посещението на великана и на мига осъзна, че това ще е последният ден от живота му.
4
ДНЕС
ЛУКА, ИТАЛИЯ
Стивън разсъждаваше какво би могло да означава едно обаждане от професор Уинстън Туейн. Беше забравил за писмото, което му бе изпратил и което представяше предпазливи предположения за произхода на Ръкописа на Войнич, легендарния документ, обвит в мистерия. Стивън бе отделил почти цяла година да го изучава, но не беше постигнал повече напредък от останалите учени – тоест нямаше никакъв. После интересите му се бяха насочили към други неща и онзи период на скръб по жена му, изпълнен с трескави усилия да разгадае озадачаващия код, бе потънал в дълбините на паметта му.