Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Някой ти е предложил алтернатива? — Тя внезапно скочи и стисна свирката. — Блийс! Разбира се!
— Седни — казах аз — и не ставай смешна. Щях ли така спокойно, с такава готовност да се напъхам в ръцете ти и просто да послужа за храна на кучетата, само защото на теб по една случайност ти е хрумнало за Блийс?
Тя се успокои, дори малко сякаш оклюма, после отново седна.
— Вероятно не — съгласи се накрая, — но знам, че имаш хазартен дух и си способен на коварство. Ако си дошъл тук, за да се отървеш от негов привърженик, изобщо не си прави труда да опитваш. Съвсем не съм от такова значение. Досега би трябвало да си го разбрал. Между другото, винаги съм смятала, че доста ме харесваш.
— Така е — потвърдих аз — и няма за какво да се безпокоиш. И все пак, интересно, че спомена Блийс.
Примамки, примамки, примамки! Толкова много неща исках да науча!
— Защо? Да не би наистина да се е свързал с теб?
— Предпочитам да не казвам — измъкнах се аз, като се надявах, че така си осигурявам някакъв вид вратичка и сега, когато вече знаех от какъв пол е Блийс, добавих: — Ако го беше направил, щях да му отговоря по същия начин, по който бих отвърнал на Ерик — „Ще си помисля“.
— Блийс — повтори тя и Блийс, си казах аз наум, Блийс. Ти ми харесваш. Забравил съм защо и знам, че има причини, поради които не би трябвало… но ми харесваш. Знам го.
Поседяхме малко мълчаливо. Чувствах се изтощен, но не исках да ми проличи. Трябваше да бъда силен. Знаех, че трябваше да бъда силен.
Седях там, усмихвах се и накрая казах:
— Хубава библиотека имаш.
А тя отвърна:
— Благодаря.
След известно време повтори:
— Блийс. Наистина ли мислиш, че той има някакъв шанс?
Вдигнах рамене.
— Кой знае? Не и аз, със сигурност. Може да има. Може и да няма.
Тогава тя се втренчи в мен, с леко разширени очи и отворена уста.
— Ти? Нали не предлагаш ти самият да опиташ?
Разсмях се, с единствената цел да парирам емоциите й.
— Не говори глупости — рекох, щом свърших. — Аз?
Но в мига, в който го каза, разбрах, че е докоснала някаква струна, нещо дълбоко заровено, което отговаряше с едно силно: „А защо не?“
Изведнъж се уплаших.
Тя, обаче, изглеждаше облекчена от моя отказ, каквото и да беше това, от което се бях отказал. Усмихна се и махна към едно вградено барче от лявата ми страна.
— Бих пийнала малко „Ирландска мъгла“.
— Аз също, като стана дума — подкрепих я, станах и напълних две чаши.
— Знаеш ли — подхвърлих, след като се настаних отново, — приятно ми е да седя така с теб, дори да е само за кратко. Завладяват ме спомени.
Тя се усмихна и беше прекрасна.
— Прав си — отпи от чашата. — Чувствам се почти като в Амбър в твое присъствие — и аз едва не си изпуснах чашата.
Амбър! Тази дума сякаш възпламени светкавица в гръбначния ми стълб!
Тогава тя започна да плаче, аз станах и я прегърнах през раменете, за да я успокоя.
— Не плачи, малката ми. Моля те, недей. Караш ме и аз да се чувствам нещастен. — Амбър! Имаше нещо в тази дума, нещо наелектризирано и могъщо! — Отново ще настъпят добри времена — изрекох нежно.
— Наистина ли вярваш в това?
— Да — повиших глас. — Да, вярвам!
— Ти си луд. Може би точно затова винаги си бил любимият ми брат. Мога да повярвам почти във всичко, което ми кажеш, дори като знам, че си луд.
После поплака още малко и спря.
— Коруин, ако действително го направиш… ако по някакъв рискован и необикновен, роден сред Сенките начин успееш да го направиш… ще си спомниш ли за своята малка сестричка Флоримел?
— Да — обещах аз, знаейки, че това е нейното име. — Да, ще си спомня за теб.
— Благодаря ти. Ще кажа на Ерик само най-същественото и изобщо няма да споменавам нито за Блийс, нито за последните ми подозрения.
— Благодаря, Флора.
— Но ти нямам доверие за пукната пара — добави тя. — Не го забравяй.
— То се знае.
После тя нареди на прислужницата си да ме заведе в някаква стая и аз с усилие се съблякох, проснах се в леглото и спах единайсет часа.