Вкусът на мечтите
- Автор: Аллен Сара Эдисон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вкусът на мечтите». Краткое содержание книги:
Хрумна й, че все пак е добре да сподели с Дела Лий какво е разбрала за нея. Може би така щеше да й попречи да се върне при тази… тази бруталност.
Леко извърна глава и видя встрани късо коридорче.
Бавно запристъпва назад, без да откъсва поглед от непознатия, дебнейки дали той ще се размърда. Обърна се и тръгна на пръсти по коридорчето, където имаше купчини мръсни мъжки дрехи. На стената висяха снимки на Дела Лий като малка — чернооко и чернокосо момиченце. Джоузи се запита кога неканената й гостенка е започнала да се изрусява. На една фотография Дела Лий стоеше на върха на детска катерушка. На друга се готвеше да скочи в басейна на градската къпалня от най-високия трамплин. Изглеждаше така, сякаш предизвикваше целия свят да й причини страдания.
Стаята й в дъното на коридора сякаш бе олицетворение на момичешките мечти на Джоузи. Навремето тя плахо попита майка си може ли да закачи в спалнята си няколко плаката и дали ще й купят шарени завеси и кувертюра с щамповани сърчица. Маргарет не скри разочарованието си и надменно подхвърли, че няма причина дъщеря й да иска промени, сякаш обзавеждането на стаята й е мизерно. Заяви, че масивното дъбово легло, старинното бюро и кушетката, тапицирана с кожа, са Много Изискани. И че Джоузи явно не разбира от Много Изискани Мебели.
Стаята на Дела Лий беше боядисана в пурпурно, единственият прозорец бе закрит от тънки лилави завеси. На едната стена с прозрачни лепенки бе прикрепен плакат със снимка на бяла хималайска котка, до него бяха залепени страници, откъснати от модни списания. Върху бялата тоалетка с голямо огледало бяха подредени тубички и шишенца с гримове. В ъгъла до тоалетката бяха нахвърлени чанти с названията на фирми за козметика — от онези, които универсалните магазини подаряват с покупките.
Джоузи взе няколко чанти и бавно заотваря чекмеджетата на шкафа, докато намери чорапи, бикини и сутиени. Напълни едната чанта, в друга сложи козметичните принадлежности.
Въпреки че от притеснение сърцето й биеше до пръсване, отвори дрешника и заизважда дрехи, като се стараеше да не тропа със закачалките. Клекна да вземе и обувки. Видя маратонки, изцапани с храна и мазнини, с които вероятно Дела Лий ходеше на работа, и кожени ботуши и елегантни сандали с ток, с които сигурно нощем обикаляше баровете. Пъхна в чантата по два чифта от всеки вид. Тъкмо се канеше да се изправи, забеляза кашончето, забутано в дъното на дрешника. Върху него бяха наредени пуловери, отстрани със зелен флумастер беше написано „ЛИЧНО“.
Тя пропълзя до кашона и отмести пуловерите. Вдигна капака и видя дузини тетрадки със спирала, множество писма и снимки. И няколко евтини старомодни бижута, явно със сантиментална стойност, увити в пожълтяла мека хартия. Вътре беше и годишникът на гимназията в Балд Слоуп, върху който беше гравирано името на Дела Лий. Между две страници беше пъхнато свидетелството й за раждане, сгънато на две.
Ненадейно мъжът в дневната се раздвижи. Джоузи извърна глава и блъсна встрани някакво палто, което висеше над нея. Дрехата започна да се изплъзва от закачалката, още малко и щеше да падне. Мъжът въздъхна, пружините на кушетката изскърцаха.
Непознатият вървеше по коридора и се приближаваше към стаята!
Джоузи се вцепени и изпита усещането, че ушите й са се разтеглили от усилието й да чуе какво прави той. Едва след секунда разбра, че е влязъл в тоалетната, намираща се зад дрешника.
Телената закачалка още се полюшваше и леко проскърцваше. Ако палтото паднеше, закачалката щеше да се удари в стената между дрешника и тоалетната и онзи тип щеше да чуе шума. Джоузи отчаяно се втренчи в нея, безмълвно изричайки какви ли не молитви.
Непознатият пусна водата и излезе в коридора. Пристъпваше бавно.
Пружините на канапето отново изскърцаха.
Тишина.
Джоузи зачака, докато мускулите й затрепериха от неудобната поза, после пъхна кашончето под мишницата си и изпълзя от дрешника. Изправи се криво-ляво, въпреки че се беше схванала, и грабна чантите. Отиде до вратата, предпазливо надникна навън, после тръгна на пръсти по коридора. Спря на сантиметри от дневната.
Чуваше дишането на непознатия, но не можеше да прецени дали е равномерно, което щеше да означава, че отново е заспал.
Събра смелост и пристъпи в дневната.
И едва не изпусна чантите и кашончето.
Мъжът седеше на канапето!
След миг обаче видя, че е отпуснал глава на облегалката. Беше заспал седнал. В пепелника на масичката пред него димеше цигара, изгоряла почти до филтъра. До пепелника се виждаше протъркана кожена дамска чанта. От нея се подаваше светлочервен портфейл с буквата Д отгоре.