Хоро от гарвани
- Автор: Събев Бранимир
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Хоро от гарвани». Краткое содержание книги:
Федералният агент пристигнал тичешком и извадил пистолета си.
— Не мърдай! Арестуван си!
— О, мистър ФБР! Здрасти, как си? — попитал младежът и се ухилил, а зад усмивката му сякаш се спотайвал самият Сатана. — Най-накрая се сети кой стои зад всичко, а?
— Според закона…
— Майната му на закона! — изфучал юношата. — Къде беше законът, когато тези мръсни курвари отказваха да ме пуснат на изпитите, а в замяна ме чукаха, за да ми пишат тройка? Шибани педерасти! Но аз им го върнах…
— Сложи ръце на тила…
— Не ме учи какво да правя! — изкрещял студентът, ритнал към него полупразна туба с бензин и го заплашил с факлата. — Как пък се бяха събрали все такива в университета! Щом минеха покрай мен и нямаше никой наблизо, ме хващаха за задника и ми дрънкаха мръсотии. Кучи синове! Оня, дето го одрах и изкуфелия Илайджа го откри, веднъж ме вкара в един асансьор и го спря между етажите. Накара ме да му духам, и то три пъти подред! А онзи, дето ти го откри, му харесваше да го чукат и ме караше да го шибам. После ме налагаше с камшик. Срам ме беше да се появя на обществено място, не излизах с дни от квартирата… Щом погледнех в очите на състудентите си, виждах само презрение. Те знаеха. В университета трудно се скриват тайни. Как да събера смелост да поканя момиче на среща, как да изляза да се забавлявам с колегите си, как? Но всичко свърши. Ето го и последния, който мърсуваше с мен. Веднъж събра на купон у тях останалите педеруги, замъкна ме насила там и всичките ми се изредиха по няколко пъти. Сутринта не знаех на кой свят съм.
— Ще разкажеш това в съда — промълвил потресеният от излиянията Пол.
— Нищо няма да разкажа! — изхълцал младежът и захвърлил факлата настрани. — Няма да отида никъде. Оставете ме на мира. А ти се разкарай!
— Не.
— Тогава умри! — изревал с променен глас юношата и извадил нож от задния си джоб.
Мъри натиснал спусъка, но оръжието засякло. Пребледнял и погледнал към разярения младеж, който му налитал като същински демон на отмъщението.
Тогава гарваните внезапно променили полета си и едновременно изграчили гръмовно. Студентът се обърнал и изтървал ножа си. Надал писък и закрил лице с ръцете си. Черните птици го връхлетели и го накълвали до смърт. Шокираният федерален агент гледал как го превръщат в пихтиеста маса буквално за секунди, след което изграчили за последно и отлетели на север. Пол Мъри седнал направо на земята, обронил глава, и дълго време стоял така, преди да се обади по мобилния на ченгетата и да приключи случая.
Чък спря да разказва и си отвори кутия бира.
— Брей… Страшничко — промълви Върнън.
— И още как. Когато чичо ти Хърбърт ми я разправи, направо настръхнах.
Гаражната врата се отвори и през нея влезе едно лъскаво черно БМВ, от чийто капак се издигаха гъсти кълба бял дим. Колата спря и от нея излезе висок мъж с вид на бизнесмен, облечен в сив костюм. Той ритна ядно гумата и изгледа кисело двамата автомонтьори.
— Дай да видим какъв му е проблема на тоя юнак — каза Чък и се запъти към БМВ-то, без да спира да пие от бирата.
Статуята
— Раздавай картите, Сами.
Четиримата мъже играеха покер в задимената стая вече цели три часа и не мислеха скоро да спират. Малки суми пари непрекъснато сменяха притежателите си. Всички без изключение пушеха, а цигареният дим се носеше над главите им на талази. От време на време надигаха чашите с евтино уиски и бършеха устни.
— Тая шибана игра не върви! — ядоса се Тони. — Четвърти пореден път ме обират!
— Трябва да се научиш да губиш — поучително рече Кърт, които току-що взе ръка. — В живота ще се сблъскаш с неща, които няма да съумееш да превъзмогнеш.
— Не ме учи какво да правя, Кърт! Звучиш като учителката ми от първи клас мис Тинър — все ни поучаваше. Или като майка ми.
— Понякога майките знаят най-добре — разсеяно се намеси Арни.
— Не ме ядосвай и ти, Арни. Хайде да играем.
Играха още няколко раздавания. Сам се протегна отегчено на стола си и запали цигара.
— Писна ми от тоя скапан покер! Всяка събота вечер се събираме у нас, стоим по цели часове и само дивотии правим — пушим, пием, псуваме и играем карти. Омръзна ми. Едно и също от три години насам.
— Стига се оплаква, Сам — махна с ръка Кърт. — А какво искаш да правим? Да хукнем по жени, да изневеряваме на съпругите си ли? Или по дискотеки, да подскачаме заедно с младите? Стига си говорил така, ами раздавай.