Нарко-маневри София — Бургас

Една вечер, докато се разхождаше пеша, защото нямаше пари за газ, Мокрия случайно срещна един стар познат от годините в гимназията. Това беше една тотална отрепка, когото наричаха Изпития.

— Оооо, к’о ста’а е, Изпитичък? Аз съм Мокрия, бе, Мокрия от Бургас — чак проговори на меко нашия.

— А! Шоп, ти ли си, бе?

Мръсния шоп беше псевдонимът на Мокрия в Бургас. А човекът със странния прякор очевидно позна нашия герой с не по-малко оригинално прозвище.

— Какво пра’иш, бе, личице, не съм те виж’ал от сто години? — забоботи Мокрия.

— Ми к’о да правя, чуйек, бръмча си из Бургас.

Мокрия забеляза, че Изпития говори със съмнително пресипнал глас. След като се взря и в зениците му, се убеди, че бургаския му приятел е употребил хероин преди ни повече, ни по-малко от три часа. Най-вероятно венозно, чрез инжектиране. И тъй като Мокрия не беше взимал никакви наркотици от повече от четиридесет часа, вътрешното му усещане и подсъзнателната, а в много от случаите и съзнателна нужда от дрога от какъвто и да бил тип, го накара да се поинтересува пряко от моментното състояние на Изпития, питайки го директно:

— Охооо, Изпитичък, ти нещо материалче си взимал, а?

— Ааами, да, преди три часа се боцнах, чуйек. Ти търсиш ли, защо?

— Има ли хубав материал в Бургас в днешно време?

— Има. Искаш ли, мога да те почерпя?

— Айде!

— Еми да ходим към нас тогава? — предложи Изпития.

— Да ходим! Къде е Виден бе, лек? — попита Мокрия.

— В Испания е, маниак. В комуна е.

Очичките на Мокрия се навлажниха от наслада. Чувството от хероиновото измерение му беше станало почти чуждо, след като за последно се беше боцкал преди около година и половина.