Венецът

Отвън някой отвори вратата. Влезе жена, избута Юлв настрани и се показа на светло. Кристин погледна към Ерлен. В началото той като че ли повехна и се сви, но после се поизправи. По лицето му се разля гъста червенина.

— Откъде, по дяволите, идваш? Какво търсиш тук?

Осхил се приближи към новодошлата и я покани:

— Елате с мен в къщата, Елине Ормсдатер. Не сме чак такива варвари, та да приемаме гостите си в готварницата.

— Госпожо Осхил — подхвана Елине, — не очаквам от роднините на Ерлен да ме посрещнат като скъпа гостенка. Ерлен, попита ме откъде идвам. От „Хюсабю“. Едва ли ще те изненадам с този отговор. Имаш поздрави от Орм и Маргрет. Живи и здрави са.

Ерлен мълчеше.

— Когато чух, че си накарал Гисюр Арнфинсьон да ти набави пари за поредното пътуване на юг, очаквах да се отбиеш при роднините си в Гюдбранската долина. А и нали си поискал за жена дъщерята на техен съсед.

За пръв път, откакто прекрачи прага, тя погледна изкосо Кристин. Силно пребледняла, девойката запази самообладание и плъзна изпитателен поглед по Елине.

Кристин остана напълно спокойна. От мига, когато разбра коя е гостенката, знаеше какво следва. Дълго бяга от тази мисъл, опитвайки се да я заглуши с непокорство, тревога и нетърпение. През цялото време се мъчеше да не се пита дали Ерлен се е разделил окончателно с любовницата си. Сега обаче съмненията все пак я застигнаха и нямаше смисъл да им се противопоставя. Вътрешно Кристин отказваше да се помоли на Бог за благополучен изход от положението.

Забеляза, че Елине Ормсдатер е очарователна. Макар и отдавна да не бе в първа младост, все още изглеждаше добре, а някога вероятно е била ослепителна красавица. Сега бе отметнала назад качулката на връхната си дреха — главата й бе кръгла като топка, скулите й изпъкваха, но се виждаше, че едно време е била хубавица. Кърпата й покриваше само задната част на главата. Докато говореше, Елине приглаждаше с ръка златистите си лъскави къдрици под кърпата. За първи път Кристин виждаше жена с толкова големи очи: тъмнокафяви, кръгли и сурови. Под тънките въгленово черни вежди и дългите ресници очите на Елине изпъкваха още по-красиво в контраст със златистите й коси. Лицето и устните й се бяха зачервили и загрубели след пътуването в студа, но това не я загрозяваше ни най-малко, защото тя несъмнено беше повече от привлекателна. Тежките й пътнически дрехи закриваха формите й, но това никак не я смущаваше и тя се държеше като жена, уверена в безупречното си телосложение. На ръст Елине не надвишаваше Кристин, но благородната й осанка й придаваше по-строен вид от слабичката, крехка девойка.