Невинен
- Автор: Туроу Скотт
- Серия: Окръг Киндъл #8
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 978-954-389-098-9
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Невинен». Краткое содержание книги:
А сега съм обвинен в убийството на съпругата си…
Преди две десетилетия Ръсти Сабич и Томи Молто се сблъскват в земетръсен процес за убийство. Сега Сабич вече е съдия. Но отново е обвинен в отнемането на човешки живот. Този път – на съпругата си…
На пръв поглед тя умира от естествена смърт. Но защо Ръсти чака цял ден, преди да съобщи на някого? Старият му враг, прокурорът Томи Молто, започва разследване. И открива улики, които сочат към Сабич… А скоро приключилата връзка на Ръсти с доста по-млада жена допълнително наелектризира ситуацията…
Двама силни мъже се изправят един срещу друг в съдебната зала. Отново. И всеки иска да бъде победител.
Експлозивната съдебна драма проследява сблъсъка на Ръсти Сабич и Томи Молто двайсет години след събитията в бестселъра „Невинен до доказване на противното“. А безспорният майстор в жанра Скот Търоу за пореден път шокира с разкритията си за погрешимостта на съдебната система – от машинациите на прокурорите и адвокатите до нагласените доказателства, които често изопачават истинския смисъл на справедливостта…
– Господин Молто, пак повтарям, не съм патолог или токсиколог. Имам свои предположения и вие имате вашите. Знам със сигурност само това, че теорията ви е грешна. Не съм убил жена си.
– Значи още твърдите, че може да е било нещастен случай.
– Експертите казаха, че е възможно.
– Значи, ако жена ви е вземала по едно хапче всеки ден, това би означавало, че е отворила това шишенце четири пъти. Така ли е?
– Да, така е.
– Само че тя не е оставила свои отпечатъци върху него, господин съдия.
– Така твърди доктор Дикърман.
– Добре. В аптечката на жена ви е имало двайсет и едно шишенца с лекарства, които полицай Крилик е взел и инвентаризирал.
– Такива бяха неговите показания.
– Според доктор Дикърман върху седемнайсет от тези шишенца има отпечатъци от жена ви. Върху други две отпечатъците са размазани и не могат да се идентифицират, въпреки че има фрагменти, съвпадащи с тези на жена ви. Вярно ли е?
– Доколкото си спомням показанията, да.
– Съдия Сабич, докато работехте като прокурор и като съдия в окръжния и в апелативния съд, колко дела, в които за веществено доказателство са представяни пръстови отпечатъци, сте разглеждали?
– Стотици.
– Може ли да се каже, че с годините сте научили много за пръстовите отпечатъци.
– Трудно е да се оцени колко, но да, знам доста.
– В продължение на трийсет и пет години в едно или друго качество сте давали оценки за годността на различни отпечатъци като веществено доказателство. Нали?
– Така е.
– Можем ли да ви наречем специалист?
– Не съм специалист като доктор Дикърман.
– Никой не е – съгласява се Молто.
– Тогава попитайте него.
Може да е евтина шега, но съдебните заседатели си спомнят Дикърман и няколко от тях се засмиват с глас. От залата също се чува смях. Дори съдия И се подсмихва. Молто също харесва забележката. Поглежда баща ми и се заканва с пръст.
– Все пак, господин съдия, сигурно знаете, че някои хора оставят по-лесно отпечатъци върху гладки повърхности като тези шишенца. Нали?
– Знам, господин Молто, че това зависи от склонността на ръцете ви да се потят. Някои хора се потят повече от други. Но количеството пот, което един човек отделя, също варира.
– Все пак, господин съдия, съгласен ли сте, че човек, който е оставил отпечатъци върху деветнайсет… или седемнайсет други шишенца… съгласен ли сте, че ако този човек е пипал шишенцето с фенелзин четири пъти… – Молто вдига въпросното шишенце в запечатаното найлоново пликче – … би било странно, ако не остави никакви отпечатъци.
– Не мога да твърдя със сигурност, господин Молто. И честно казано, не чух и доктор Дикърман да казва такова нещо.
При показанията си преди това Дикърман разочарова до известна степен очакванията на Джим Бранд, който го разпитваше. След това в кантората Стърн и татко ми обясниха, че това често се случвало при експерта по отпечатъци. Приемал непредсказуемостта си като доказателство за своята гениалност.
– Между другото, доктор Дикърман ваш приятел ли е?
– Бих казал, че да. Точно както е и ваш приятел. И двамата го познаваме доста отдавна.
В опита си да намекне, че Дикърман може би се опитва да наклони везните в полза на баща ми, Молто си вкарва автогол.
– Добре, нека да кажем нещата ясно, господин съдия. В аптечката на жена ви има само две шишенца, за които можем да твърдим категорично, че не носят нейни отпечатъци. Така ли е?
– Така изглежда.
– Едното шишенце съдържа приспивателни, които сте купили в деня преди смъртта ѝ.
– Да.
– И това шишенце е пълно, нали?
– Да.
– Значи, ако не броим неразпечатаните приспивателни, единственото шишенце в аптечката на покойната ви съпруга, по което експертите твърдят със сигурност, че не се намират нейни отпечатъци… единственото такова шишенце, господин съдия, е това с фенелзина. Така ли е?
– Ясни отпечатъци от Барбара липсват върху шишенцето с фенелзина и както вече споменахте, върху три други.
– Незадоволителен отговор – обявява Молто, което означава, че според него баща ми се опитва да избегне въпроса.