Фурията на принцепса
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #5
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на принцепса». Краткое содержание книги:
„Те всички водят към Алера Империя, умнико“ — каза си Ерен. Той прибра последния си нож, поклати глава и изведнъж осъзна от какво в момента се нуждаят повече от всичко друго. Беше очевидно и Първият лорд вероятно вече също го беше осъзнал, но поне мозъкът на Ерен отново работеше. Той се обърна, за да се върне обратно нагоре по стълбите и спря, когато чу гласове на покрива на кулата.
— … до точката — тихо казваше мекият баритон на Гай. — Трябва да се направи.
Женски глас, който Ерен никога не беше чувал преди, му отговори:
— Ще има трайни последици.
— По-лошо от нестабилността, която вече съществува, и каквото друго ще се добави към нея, ако не направите това, което искам?
— Това зависи от гледната точка, дете — развеселено отговори женският глас.
Ерен примигна. Дете? Дете? Кой би могъл да говори така с Първия лорд?
Гай отговори с крива усмивка в гласа:
— Погледни от моята.
— Ммм — промърмори тя замислено. — Някои от вашите хора са сред тях.
— Въпреки това.
— Нямам предпочитания — каза тя. — Не по мое желание. Макар да признавам, че съм доста… свикнала с теб и с подобните ти, дете.
— Не искам никакви изключения — отговори Гай. — Само подходящи условия.
Тя се засмя, леко насмешливо.
— Ти, дете? Стремиш се да победиш? Със сигурност не.
— Времето ме притиска — каза Гай с любезен тон, но в него се усещаше скрита настойчивост.
— При теб и подобните ти рядко се случва по друг начин — тя замълча за момент, след което каза: — Напълно възможно е никога повече да не разговаряме.
— Изказах желанията си.
— Баща ти… как се казва в такива случаи?
— Ще се обърне в гроба — подсказа Гай.
— Да. Напълно възможно е нещо подобно.
— Но ще им отдадеш ли почести?
Ерен отново примигна — не толкова заради думите, които Първият лорд използва, колкото заради интонацията му.
Това беше въпрос. Не заповед.
На кого Първият лорд би могъл да говори по този начин?
— Това никога досега не е правено по този начин. Но предполагам, че може.
Гласът на Първия лорд съвсем се понижи и в него прозвуча облекчение.
— Благодаря ти.
— Благодарност? — попита жената с тих и развеселен тон. — Накъде върви светът?
Ерен, изгарящ от любопитство, направи последните няколко стъпки и отвори вратата възможно най-тихо, като се оглеждаше.
Гай стоеше там, където беше преди. Срещу него стоеше жена с неговия ръст. Кожата й беше тъмен бронз, косата й сребриста, изпъстрена с редки алени и златни нишки, въпреки че лицето й беше по-младо от това на Ерен, решително и красиво по начин, който никога досега не беше виждал. Носеше семпла рокля и шал от нещо, което той първоначално взе за обикновен плат, но когато погледна отново, ужасено осъзна, че всички дрехи са от непрозрачна сива мъгла, гъста и завихрена като буреносен облак, но запазваща твърда форма, сякаш е плат.
Изведнъж жената рязко обърна глава, а погледът й се насочи към него. Очите й бяха златни. Докато Ерен я гледаше, те промениха цвета си до сребърни — като истинско сребро, а не просто сиво — и след миг станаха небесносини, после зелени и оградени като майсторски изрязан изумруд, а после тъмни и блестящи като обсидиан.
Гай също се обърна и жената внезапно изчезна. Нямаше никакво трептене на воал, нямаше размазване на движението, както при призоваване на фурия за ускоряване, нищо. В един миг тя стоеше, гледаше спокойно Ерен, а в следващия просто… изчезна.
Което очевидно беше невъзможно.
— Курсор — каза Гай и кимна спокойно. — Нещо за докладване?
— Сър? — Ерен примигна и се съвзе. — А, да, сър. Извинете, не исках да ви прекъсвам.
Гай вдигна вежди и попита, подчертавайки думата:
— Прекъсвам?
— Вашият разговор…
Гай присви очи.
— Разговор?
Ерен се прокашля.
— Мислех си, сър, че вордските рицари зависят от крилата си, за да летят. Като птици. Птиците зависят от използването на въздуха. Те не могат да летят при буря.
— И аз си помислих същото — отговори Гай с одобрително кимване. — Какво друго?